За тримата братя и Панагюрското златно съкровище

0
677

Панагюрище. На 8 декември 1949 година, преди 68 години, трима братя от Панагюрище – Павел, Петко и Михаил откриват не златната ябълка, а нещо много по-голямо и ценно – Панагюрското златно съкровище. В този ден те работят в района на керемидената фабрика край града, където копаят глина за тухли.  Именно там пред очите им светват златните съдове. Те извадили съдовете, измили ги в близката река Мерул, поставили ги на една дъска да изсъхнат, след което тримата братя взели по три съда и ги занесли първо в дома си, за да ги видят жените и децата им. Откриването на съкровището дало траен отпечатък върху съдбата им, тъй като всеки един от братята имал дъщеря, която нарекъл с името Златка. Те поставили съдовете в една пазарска чанта и я отнесли в тогавашния Околийски народен съвет, от където съкровището е изпратено в Пловдивския археологически музей. Съкровището е датирано от края на ІV и началото на ІІІ век пр. Хр. – една бурна епоха за Тракия, епохата на Александър Македонски и неговия наследник Лизимах и за това се смята, че то е част от тяхната епоха или е част от съкровищницата на храм. Професор Иван Венедиков смята, че уникалният златен сервиз е принадлежал на одриския владетел Севт III.  Панагюрското златно съкровище се състои от 9 съда – фиала, амфора и седем ритона, изработени от чисто злато 23 карата, с общо тегло 6 кг 164 гр. Този набор от трапезни съдове са били използвани най-вероятно за религиозни церемонии. В стила и украсата им се съчетават тракийски и елински влияния. Уникалният култов сервиз впечатлява с изящната си изработка и продължава да смайва света. От 2012 година оригиналът на съкровището всяка година се завръща в родния си град Панагюрище, където се експонира в специална зала-трезор.

НД

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля въведете вашият коментар!
Моля напишете името си