Пазарджик. В бунтовните дни на април 1876 година, войводата Бенковски обикаля селата в Пазарджишко със своята чета, наречена от съвременниците Хвърковата. Интересен и малко известен факт, е че сред 200-те конници, предвождани от Бенковски има и една жена – Мария Сутич. Тя е родом от Пазарджик, но като девойка е взета от семейството на Георги Консулов и е отведена в Белово, за помощничка в домакинството. Братята Георги и Стефан Консулови са видни търговци и предприемачи от Пазарджик, а след Освобождението в 1878 г., Стефан Консулов е и кмет на града. Мария се омъжва за Иван Сутич (Шутич), далматинец от Дубровник (Хърватско), който през 1876 г. заедно с други далматинци работи в Белово по строежа на Баронхиршовата железница. Мария и Иван живеят в Белово, където е създадена цяла колония от работници по железницата, от различни националности. През април 1876 г., в обиколките си из селата, Хвърковатата конна чета, водена от Георги Бенковски, посещава и Белово. След тържественото и посрещане пред къщата на свещеник Михаил Радулов, председател на местния революционен комитет, Бенковски и по-първите лица са поканени в дома на Иван Сутич на закуска. Заедно с жена си Иван решава да тръгне с четата. Тогава Бенковски казва на Захари Стоянов:„Запиши че, днес на 27 априлий, с нашата чета се присъединява и госпожата на Ивана Шутича, Мария Ангелова, родом наша българка, на която името ще остане записано в историята.” Когато Мария тръгва с четата, всички в Белово са впечатлени от думите на Бенковски, с които той нарежда да и дадат един от най-хубавите коне: „На мадам Сутич – черната кобила!“. Мария е единствената жена, която се включва в състава на четата. При едно сражение при с. Липян, Тетевенско, тя е заловена с част от българите, участници в четата и далматинците. Заедно с мъжа си е откарана в София и прекарва три месеца в мрачните килии на Черната джамия. Арестуваните са подложени на изпитания, подигравки и безброй унижения. Мария устоява и на опитите да я потурчат. В резултат на застъпничеството на чуждите консули и най-вече на чуждото поданство на мъжа и, Мария и Иван са освободени. Наскоро след Освобождението, мъжът и умира и Мария остава вдовица. Останала без средства за живеене, в 1898 г., тя подава молба до Народното събрание да и бъде отпусната пенсия. Молбата и е отхвърлена. По-късно, след промяната на закона за поборниците и е отпусната малка поборническа пенсия. През 1907 г. Мария се омъжва за Димитър Овчаров, който тогава е началник на пощата в кв. „Кършияка” в Пловдив. Тя няма родени свои деца. Осиновява двете по-малки деца на втория си съпруг – Борис и Мара. Мария Сутич умира на 14 декември 1932 г., забравена от местните власти. През 2006 г. по инициатива на музея в Пазарджик, неин бюст-паметник, изработен от скулптора Спас Киричев, е поставен в алеята на възрожденците в родния и град.
НД
