Спомен за цар Самуил, или как личната драма на един владетел се слива с края на цяла държава

0
1415

Пазарджик. На 6 октомври 1014 година сърцето на един български цар отмерва последните си удари. То не може да понесе гледката на ослепените войници и се предава пред тяхното страдание. Това е цар Самуил, човекът, чийто живот е поредица от предателства и възмездия, от милосърдие и страдание, от копнеж да запази България силна и единна, и от борба срещу врагове, които не винаги имат чужди корени. Тук няма да ви преразказваме героичната и трагична история на тези години, а ще погледнем към човешката драма на Самуил, която обстоятелствата сливат с драмата на една държава – България. Той е четвъртият син на комит Никола, но губи и тримата си братя – Давид е убит от скитници, Моисей загива при обсадата на Сяр, а Арон, заедно с целия му род, е убит именно по заповед на Самуил, заради предателство. Оцелява единствено сина на Арон – Иван Владислав, защото Самуил отстъпва пред молбите на собствения си син – Гаврил Радомир. Двете момчета са израснали заедно, но по-късно именно Владислав убива своя спасител, за да заеме престола. Освен син българският цар има и две дъщери, чиято съдба е не по-малко интересна. По-голямата – Теодора Косара, се омъжва за сръбския княз Иван Владимир. Двамата се запознават при интересни обстоятелства – Владимир е пленник в българската столица, а младата княгиня решава да посети затвора и попада в килията на сърбина. Косара се влюбва в него и моли баща си да се омъжи. Самуил отстъпва пред горещата молба на дъщеря си и ги изпраща да управляват заедно земите на княза. По-малката Самуилова дъщеря – Мирослава, също има романтична връзка с друг пленник – Ашот Таронит, син на управителя на Солун. Сърцето на българския владетел отстъпва пред желанието на дъщеря му, и тя заедно със съпруга си е изпратена да управлява Драч. По-късно двамата предават града на византийците срещу обещанието да запазят благородническите си титли. Братовчедите, продължават да се избиват помежду си след смъртта на Самуил. Както вече споменахме Гаврил Радомир пада убит от братовчед си Иван Владислав по време на лов. На погребението пред вратите на църквата е посечен сръбския княз Иван Владимир, който е женен за сестрата на Гаврил Радомир – Теодора Косара. Тя измолила от братовчеда си убиец, да отнесе тялото на съпруга си и да го погребе, където пожелае. Скръбта на Косара я накарала да стане монахиня и така да завърши живота си. Но трагедията не свършва до тук…България пада под властта на византийците, а през 1040 година внукът на Самуил – Петър Делян вдига въстание. Той бързо печели подкрепа и успява да извоюва няколко победи над византийската армия. Тогава в лагера се явява братовчед му Алусиан – вторият син на Иван Владислав. Той с подлост успява да ослепи Петър Делян и да избяга при византийците, което до голяма степен е решаващо за неуспеха на въстанието. Така трагедията на една фамилия става част от драмата на една държава – българската.

НД

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля въведете вашият коментар!
Моля напишете името си