Легенди за красивата Родопа…- ІІ част

0
865

Пазарджик. Продължаваме да ви разказваме легендите за красивата Родопа, дала името на неповторимата ни планина. Според тракийската легенда Родопа била митична царица, а Хемус – неин брат. Те били деца на морски бог. И двамата живеели много щастливо из необятните полета. Един ден решили да се престорят на най-старите богове – на мъж и жена, за които се говорело, че владеят водата и земята, птиците и животните. Хемус си направил дълга, бяла брада, а Родопа разпуснала буйните си руси коси. Старият бог – владетел на света, ги зърнал, разсърдил се и превърнал красивата Родопа в планина. Хемус  се уплашил и също се вкаменил.  Оттогава братът и сестрата станали планини – Хемус (тракийското име на Стара планина) и Родопа. Те стоят далеч един от друг, защото злият стар бог разстлал между тях обширна низина – Тракия.  Друга легенда гласи, че след превръщането на Родопа в планина, тя била огласяна от чудните песни на Орфей, с които той омайвал птици и животни. Веднъж Орфей, скитал цял ден из планината, поседнал на един връх да почине. Впечатлен от прекрасната гледка, която се откривала пред очите му, той не забелязал как от една зейнала скала излязла триглава змия-чудовище. Щом зърнала унесения момък, тя се повлякла към него и изсъскала с отровния си език. Търкулнали се камъни и събудили Орфей, но той нямало къде да избяга. Въпреки страха Орфей запял. Песента му била толкова пленителна, че змията застинала на място, а той продължавал да пее. Според преданието три дни и три нощи не секнала песента му. Змията-чудовище бавно прибирала отровния си език и на третата нощ заспала непробуден сън. Щом забелязал това Орфей скочил и пъргаво се спуснал надолу по склоновете на Родопа планина. Друга легенда разказва, че в много далечно време в Родопите живял праведен човек на име Слав. Той странял от хората,  живеел сам в планината, обличал се с кожи, хранел се с диви плодове. Познавал целебната сила на планинските билки и умеел с тях да лекува и най-тежко болните. Далеч се носела славата му, а много хора идвали при него, да дирят лек за болките си.  Всички били изцерявани с билкова отвара, с чистия планински въздух, с благите слова на родопския отшелник. Дълго живял Слав и и помагал на хората, а от признателност към него народът нарекъл областта  Славееви гори, с каквото име още е известна Родопа планина през Средновековието.

НД

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля въведете вашият коментар!
Моля напишете името си