Пазарджик. Хиляди българи излязоха по улици и площади, за да изразят своето недоволство не само от високите цени на горивата, ниския стандарт на живот, неглижирането на проблемите на майките на деца с увреждания. Но и срещу всичко, което всеки ден, час по час, минута след минута се е трупало в душите им, защото капката скъп бензин преля чашата на народното търпение. Млади семейства с децата си, мъже и жени, момичета и момчета и техните родители – всички решени да останат да живеят в страната си, която обичат и, за която милеят. И го казаха, без да ги е страх, че някой ще опише данните им по лична карта или ще ги снима с камера. „Ние искаме да останем тук и да живеем и се грижим за родителите и децата си в България, защото тя е нашият дом!“. Без да са правени списъци, без да са уведомявани писмено, без да се получили каквото и да било, хиляди хора излязоха… С автомобили и без, със знамена и плакати. На бунт срещу мизерията, срещу безпътицата, срещу мълчанието на „водачите“ на държавата, срещу презрението на псевдобогаташите, срещу униженията за майките, осъдени от съдбата цял живот да гледат мъката на своите деца, родени с увреждане. И заявиха ясно волята си: „Искаме да живеем тук и сега, но като нормални хора!“. Никоя партия не посмя на „яхне“ протеста им, макар и плахо да се опитваха, чрез лозунги за подкрепа. Никой лидер не застана пред редиците им, от страх да не бъде изритан, макар, че се опитваха да се правят на пророци… Никой от управляващите не призна, че това, което искат хората е толкова просто и логично, че не е трудно да се направи, но не е изгодно на лобистите. Защото се превърнахме в държава на лобитата – на монополисти, банкери, застрахователи, здравни мениджъри… По-високи цени на горивата диктувани от монополисти, по-високи лихви по кредитите и нулеви по влоговете, по-високи застраховки, допълнителни здравни осигуровки, нови данъци…Неочаквано обаче се появи отпор. От тези, които бяха забравени – българите. Противно на скептиците, които твърдяха, че с протести или без, нещата няма да се променят, противно на саможивниците, които твърдяха, че никой няма да чуе скандиранията по улици и площади, противно и на тези, които изоставиха родината си и бързо започнаха да „величаят“ жалкото си съществуване в странство. Докато има българи, които ги е грижа за това какво се случва в родината, как живеят родителите им, какво бъдеще ще имат децата им – ще я има България! Защото „лудите глави“ творят историята, те са двигатели на прогреса. А протестите само показаха, че в единството е силата, защото само за дни промениха едни уж непоклатими цени.
НД
