Голямо Белово. Една малка църква, закътана между скалите в село Голямо Белово, впечатлява с интересни моменти от дългата си история, които събрахме и решихме да ви разкажем. Църквата „Свети свети Козма и Дамян“ се намира в скалата зад друг храм с Голямо Белово – „Свети Георги“. Според кмета Росица Данкова тя може би е и най-старата, защото има само иконостас с четири икони и интересни фрески по тавана. Сега иконостасът и е подменен, а скоро ще бъде поставена и нова икона, която ще запълни едно от празните места в храма, който поради малките си размери, често е наричан параклис. Според легендата, съхранена от местните хора, двама от синовете на цар Гаврил Радомир /1014-1015/, който е първороден син на цар Самуил, са намерили убежище тук след убийството на баща им от неговия братовчед Иван Владислав. Те приели монашеството и на път към Рилския манастир се отбили в скалната църква, за да си починат, но незнайно защо останали дълго време тук. Двамата помагали на болните хора не само да изцелят телата, но и душите си и бързо се прочули като лечители. Именно това е и мястото, където днес се намира скалната църква, превърнала се в свято и почитано място. Πpeз 1882 гoдинa митpoпoлит Eвcтaтий Πeлaгoнийcĸи, ĸoйтo e poдoм oт Гoлямo Бeлoвo, пoдapявa „Eвaнгeлиe“ нa цъpĸвaтa „ Cвeти cвeти Koзмa и Дaмян“ в ceлoтo, ĸoeтo нaдпиcвa личнo. Приписката и самото Евангелие от 1653 година, са добре съхранени. През 1928 година Димитър Ников от Голямо Белово, с помощта на известния български етнограф – проф. Христо Вакарелски, подрежда музейна сбирка в скалния параклис „Св. Св. Козма и Дамян“ в Голямо Белово и именно с това си решение поставя началото на музейното дело в Беловския край.
НД
