Загадките на археологията: Кой е тракийският воин, погребан край село Црънча?

0
5284

Пазарджик. Една от интересните находки, открити случайно край село Црънча, съдържа интересни данни за живота тук преди хилядолетия. Става дума за открит гроб на воин в югозападната част на селото. Историята на находките в него е доста необичайна. През 2001 година в музея в Пазарджик са предадени 27 метални предмета, два керамични съда и фрагменти от други 7 съда от землището на село Црънча. Археологът Даниела Катинчарова ги изследва и разделя на три основни групи, според предназначението им. Първата група артефакти съдържа воинско снаряжение – нападателно и защитно. Нападателното включва два върха и два накрайника за копие, два криви тракийски ножа, меч-ромфея, фрагменти от ножница. Защитното  включва шлем и умбо на щит. Във втората група попада откритото конско снаряжение – юзда и три халки, а в третата – керамиката, която включва миниатюрно съдче, части от купа и фрагменти от други 7 съда. Намерените два върха за копия са предназначени за близък ръкопашен бой, остриетата им са листовидна форма, но се различават по минаващия по средата им ръб. Двата бойни ножа са едноостри. Намереният в Црънча меч-ромфея е сходен по форма с откритите до сега в Тракия 11 ромфеи – всички от Западните и Средните Родопи. Ромфея е железен меч за две ръце – част от тракийското пехотно въоръжение, с голяма дръжка и едностранно заточено право или извито подобно на коса острие. За разлика от останалите, дръжката на меча от село Црънча не е ограничена в двата си края от предпазители. Освен това мечът е железен, а не бронзов, както другите открити по нашите земи. Режещата част на меча е остра само от едната страна. Общата му дължина е 1,40, а само острието е с дължина 90 см. Защитното въоръжение е представено от едно умбо от щит и шлем, който е доста разрушен, сплеснат и деформиран. По форма той е характерен за елинистическата епоха. Откриването му заедно с меч-ромфея, обаче кара археолозите да изкажат хипотезата, че изработката е дело на местни оръжейни работилници.  Откритата керамика включва  миниатюрно керамично съдче, частично запазена купа, както и фрагменти от други 7 съда. Пет от фрагментите на керамични съдове принадлежат към тракийската култова керамика, присъща за светилища и погребални комплекси в определен район на Северозападните Родопи и свързана с културата на бесите. Обгарянията, деформациите, фрагментираността, налагат тезата, че тя представлява гробен инвентар от погребение на воин-конник, пише Катинчарова.  Част от предметите са били в съприкосновение  с огън, което дава основание на археолозите да изразят хипотезата за кремиране, но извън гроба. Според тях останалите предмети са положени в гроба след това. Наличието на оръжие с локални особености и тракийска култова керамика от ограничен район на Родопите води до хипотезата, че погребаният е тракийски воин, а ритуалът е определен като близък до богатите погребения. Датировката на находката е от II век преди Христа, археолозите предполагат също, че гробът е бил част от некропол.

НД

 

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля въведете вашият коментар!
Моля напишете името си