Пазарджик. На 3 март 1878 година /19 февруари по стар стил/ около 17.00 часа в малкото градче Сан Стефано се подписва руско-турският договор, който слага край на поредната война между двете страни. Но как се стига до подписването му и кои са главните действащи лица?
В началото на февруари предните отряди на руската армия стигат до Сан Стефано, на 12 км от Цариград. Преговорите, водени между руските и турските представители са мъчителни, в условията на вече обявена мобилизация от страна на Австро-Унгария и присъствие на английски флот в района на протока Дарданели в Мраморно море. След прекъсване и възобновяване на преговорите граф Игнатиев се решава на интересен ход – той заявява, че ако не бъдат приети условията по договора от турска страна, руската армия ще продължи настъплението си към Цариград. Рано сутринта на 18 февруари, или 2 март по нов стил, руските отряди са строени в боен ред и към 10 часа тръбата свири за настъпление. Щиковете на пушките се накланят в посока към турската столица, но още не направили стотина крачки, те спират, защото от сградата на конака, където се водят преговорите се развява бяла кърпа…На другия ден – 3 март, договорът е подписан.
От руска страна договора подписват граф Николай Игнатиев и Александър Нелидов, а от турска – външният министър Савфет паша и Садулах бей. Интересни са няколко факта свързани с четиримата, подписали договора. Преди да пристигне в Сан Стефано, граф Игнатиев бърза като носи със себе си одобрените от императора текстове на договора. Изкачвайки се към връх Шипка по заледения, задръстен от войнишките ешелони път, каляската му се подхлъзва и полита надолу. Игнатиев запазва самообладание, хваща се за един храст и увисва над пропастта. Забелязват го войници, спускат се с въжета и го измъкват.
Другият руснак, упълномощен да подпише договора, е Александър Нелидов. Дипломатът, нееднократно изпълнява особени и секретни задачи. Той завършва със златен медал Кишиневската гимназия. Със златен медал приключва и следването му във факултета по източни езици и юридическия факултет на Императорския Санкт Петербургски университет.
От турска страна договорът в Сан Стефано подписва Савфет Мехмед паша, който е външен министър на Османската империя. По произход той е кримски татарин. Когато е вицеминистър на културата, при него отива Шлиман, който по това време се опитва да открие останките от древната Троя. Турчинът, мислейки си, че става въпрос за много злато, казал на Шлиман да почака осем дена. През това време принудил двамата собственици на парцелите да му отстъпят земята си за 600 франка и издал разрешение да се провеждат разкопки, задължавайки Шлиман да му предаде всичко, което намери там. Археологът е на път да се откаже от този проект, но с помощта на американския посланик турчинът е убеден да получи само половината от намерените предмети.
Другият турчин, който слага подписа си под мирния договор, е посланикът на Високата порта в Берлин Садулах бей. По ирония на съдбата същият този турски дипломат присъства и на подписването на Берлинския договор, ревизиращ споразуменията от Сан Стефано.
Днес тогавашното градче Сан Стефано вече е квартал на Истанбул, и от 1926 година, когато се приема закон, според който всяко населено място в Турция трябва да носи турско име, се нарича Йешилкьой – в превод „Зеленото село”. В него и до днес живеят много християни, които до началото на ХХ век са болшинство, и по време на техните празници, магазините и домовете се украсяват с коледни елхи и великденски символи.
НД
