Село Голямо Белово. Един от ней-интересните културни паметници в село Голямо Белово е църквата „Свети Георги“, чието строителство е започнало в далечната 1806 и е завършено през 1813 година. Църквата има над 210-годишна интересна история, свързана с обявяването на Априлското въстание през 1876 година в Беловския край, а също и с посрещането на освободителите именно пред храма, където е запален огън, приготвено е и греяно вино. Храмът е зографисан, а иконостасът резбован, от майстори от Самоковската и Банската школи. Иконостасът е произведение на изкуството без аналог в българското културно наследство – полихромиран, богато резбован, позлатен. Таваните са красиво оцветени. Църковните мебели също са полихромирани и с ажурна резба. Кметът на село Голямо Белово Росица Данкова обясни, че в архитектурно отношение църквата „Свети Георги“ е подобна на Беловската базилика, която се намира в местността „Свети Спас“ над селото. Някои от иконите на царския ред са рисувани от бащата на Захари Зограф – Христо Димитров. Тя допълни, че с изграждането на храма и неговото изписване са свързани различни легенди. Една от тях е за дяволчетата в църквата. Това са изображения по капителите на колоните, които са иконографска рядкост. Те представляват т.нар. „чудовища“ – пазители на храма. Според кмета на село Голямо Белово хората смятат, че тези изображения на колоните са „дяволчета“, които са стъпкани от Бога. Всяко от тях има различна физиономия, едно е озъбено, друго е оплезено. Друг интересен момент е легендата за жената, изписана в храма като светец. Според нея зографът си харесал жена от селото, но тя била омъжена. За да изрази любовта си той я нарисувал сред другите светци като на един от тях дал нейните черти. Наказанието за това своеволие на майстора, обаче стигнало младата жена и тя 9 години подред раждала мъртви деца. Едва на десетата успяла да се сдобие с жива и здрава рожба.
НД
