Пазарджик. Жената със своята красота и финес винаги е била обект не само на уважение и възхищение, но и на изобразяване в творчеството на поети и художници. С различни средства те са изразявали своите чувства. За това по повод 8 март, решихме да погледнем към два от портретите на жени, чийто автор е известният художник, свързал живота и творчеството си с Пазарджик – Станислав Доспевски. С много прецизност той рисува портрет на съпругата си Мариола, в която се влюбва именно в Пазарджик. Привлечен от нейното благородство, Доспевски дава израз на своите чувства върху платното. Мариола Доспевска е не само хубава жена, но и една от основателките и основен инициатор за създаването на първото женско дружество в град Пазарджик – „Просвета”, през 1870 година. Друга забележителна жена в живота на Доспевски е сестра му Домника. Портретът и се съхранява в къща-музей „Станислав Доспевски” в Пазарджик. Той е изобразил сестра си с голяма любов, със завладяваща специфична поетичност, с леко замислен умен, плуващ и замечтан поглед, със спокойно лице и дори пробягваща усмивка по устните и. В дясната си ръка сестра му държи цвете. Доспевски успява да улови сложното изражение в лицето на младата жена, която със сдържани живописни средства е изобразена замислена, спокойна, но и с доловима тъга и умен поглед. Именно за това този портрет е определян още като българската Мона Лиза. Домника също е не само красива и умна, но и свободолюбива, защото именно тя ушива знамето на Пазарджишката чета по проект на брат си. Портретът и е направен с много изящество и финес, и се приема и като символ на млада България.
НД
