Разказвай ми, слушам те, или коя е Спасия Джуренова

0
992

Пазарджик. Няма дете по света, което да не е заспивало с приказка, прочетена или разказана от негов близък. Може би няма и човек по света, който да не обича приказките, защото те винаги имат щастлив край. В тях доброто винаги побеждава злото, както на всеки от нас му се иска да бъде и в реалния живот. Именно за това, по повод 20 март, който се отбелязва като Международен ден на приказката, известен още и като Световен ден на разказвачите, решихме да ви срещнем с една от известните разказвачки на приказки, която е родена в Пазарджик – Спасия Джуренова. Родната и къща е била в квартал Чиксалън, но тя израства в една малка къща в градските покрайнини до Варлъ бостан. Още като малка Спасия, заедно със сестра си Тодорка, стоят до късно през нощта, за да помагат на баща си и майка си в шиенето на ентерии, юргани и дюшеци. Баща и Димитър е неизчерпаем извор на приказки и разказва на момичетата всяка вечер нова приказка. Приказките са дълги, защото ги разказва с подробности. Понякога една бива разказвана няколко вечери поред. След приказката бащата обичал да извежда поуката от нея, а малката Спасия запаметява приказките безпогрешно. Тя умее не само да пее и разказва, но и да се облича с вкус. На 20-годишна възраст се омъжва за Илия Джуренов, който е майстор на машинно плетене на дрехи. Различни житейски случки дават на младата разказвачка повод да съчини нови приказки. За съседката си Митра Сотирова, простичка, неука жена, Спасия нагласява приказка. За друга съседка – Яна Бучимишката, също е създадена приказка, съчинява приказка и за Лаза Тачева. Разправията между Стефан Близнаков и жена му, когато им се ражда син, става основа на друга приказка. Мързеливата Вета „а ла Гарсонката“, наречена така, защото за пръв път в града се подстригва „а ла гарсон” е обрисувана в няколко приказки. Тина Разсъъналата се е изобразена в три от приказките на Спасия, оздравяването на майката на Сандро е повод за създаването на приказка. Постоянното кърпене на Гуглевата майка е основата на друга приказка. Обикновено тя променя имената, но образите са живо и точно предадени, и всички разбират за кого се отнася. Когато става на около 60 години, Спасия Джуренова сама пожелава да запишат всички приказки и песни, които знае. За около 5 години от нейния репертоар са записани повече от 200 приказки и анекдоти, над 300 песни, гатанки, множество рецепти за народно лекуване и други фолклорни материали. Спасия Джуренова е съхранила в своята памет богато и изключително ценно разказно и песенно народно творчество, което е израз на богатата българска душевност.

НД

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля въведете вашият коментар!
Моля напишете името си