Пазарджик. На един от най-хубавите християнски празници – Благовещение, решихме да ви разкажем няколко интересни легенди. Според народните вярвания, точно на Благовец, щъркелите и лястовиците се завръщат по нашите земи. Пристигането им означава, че зимата вече си е отишла. За това ще ви разкажем различни предания именно за тези две птици. Щъркелът е толкова обичан от Господ, че според една поговорка понякога сам Бог свива гнездото му. За връзката между щъркела и Бога има различни легенди. Една от най-древните разказва, че някога някога щъркелът бил човек. Бил силно вярващ и всяка година посещавал Божи гроб за поклонение. Господ решил да го подложи на изпитание. Явил се пред него и му заръчал да изкачи висока планина, носейки огромен сандък, завързан за гърба си. Човекът не трябвало да отваря сандъка и да поглежда какво има в него. Тръгнал да се изкачва той, катерил по стръмното и се уморил. Спрял да си почине, понечил да седне на сандъка, но любопитството му било толкова силно, че решил да надникне вътре. Отворил го и от там наизлезли змии, гущери, жаби и се разпръснали по широкия свят. Разгневил се Господ, превърнал човека в щъркел и му казал, че ще върне обратно човешкия си лик, когато събере в сандъка всичките избягали твари. Оттогава щъркелът ходи по реките и блатата, за да лови жаби, змии и гущери, а на есен заминава да се поклони на Божи гроб и да измоли прошка за греха си. Християнско предание свързва тази птица с раждането на Иисус. Витлеемската звезда довела мъдреците при новороденото, да се поклонят и поднесат своите дарове. Дошли и животните. Някои коленичили пред яслата, други били по-назад и протягали шии с надежда да видят бебето. Сред тях бил и щъркелът. Той много се трогнал от мястото, където лежал младенецът, но нямал скъпоценности, които да поднесе, за това оскубал от перата си, за да има топла и мека постеля за новороденото. Господ приел този искрен жест, и благословил птицата да носи винаги добри вести. Затова щъркелът се приема за символ на раждането и покровител на новородените, смята се, че той ги носи по домовете. А лястовицата? Интересна е една от легендите за тази птичка, символ на пролетта. Някога тя била невеста, но толкова срамежлива, че мълчала пред свекъра и свекърва си повече от три години. В миналото било обичайна практика младата невеста да изразява с мълчание своята почит към родителите на съпруга си, но около 40 дни. Невестата, платила скъпо за своята срамежливост. Свекърите и я помислили за няма, и довели друга жена за сина си. Преди новата съпруга да облече булчинските си дрехи, срамежливата невеста проговорила, а след това литнала през комина. Свекърът се опитал да я хване за дрехата, но в ръцете му останали само гайтаните. За това опашката на лястовичката е разделена на две. Тя свила гнездо под стрехата на къщата, където не могла да бъде снаха. Вярва се, че където лястовицата свие гнездо, магия не може да стане, и в тази къща има късмет и изобилие. Древните вярвания са добавили, че лястовицата е божествена птица, невеста на Слънцето, символ на светлината, щастието и доброто.
НД
