Пазарджик. На Лазаровден решихме да ви разкажем за един малко известен български мъченик, обявен за светец, който носи името Лазар. Той е от габровското село Дебел дял. Още като момче оставил родното си място и отишъл в Мала Азия, където бил нает за овчар. Един ден, когато бил на паша с овцете си, оттам случайно минала туркиня, срещу която свирепо се нахвърлило кучето на стадото. Лазар чул кучешкия лай, бързо се спуснал и отървал жената. Когато отишла при мъжа си, вместо да разкаже истината, тя наклеветила Лазар, че посегнал на честта и. Овчарят сам се предал, за да докаже пред съда своята невинност. Там свидетели потвърдили, че той е помогнал, а не е навредил на жената. Въпреки това бил осъден на затвор. Близките на туркинята обещали на агата 1000 гроша, за да потурчи Лазар или да го обеси. За да вземе парите, агата накарал слугите си да измъчват жестоко овчаря – били го, горили го с нажежено желязо, но той не приел чуждата вяра. Безсилен пред неговата непреклонна воля, агата наредил Лазар да бъде обесен. Той бил убит на 23 април 1802 година на 28-годишна възраст. Неговите едноверци – християните, го погребват, а на гроба му започват да се случват чудеса. Мощите му са пренесени в олтара на местна църква. Образът му е изписан в цял ръст в параклиса на Рилския манастир „Свети Архангели“. Свети мъченик Лазар Български е един от хилядите българи, отказали да сменят вярата си и запазили до край своята идентичност.
НД
