Пазарджик. На Цветница, когато празнуват тези, които носят името на цветя, е невъзможно да ви разкажем легендите за всяко едно от тях. Хората предпочитат различни цветя, едни обичат лалета, други хризантеми, трети лилии, но красотата и ароматът на розата, са дали основания да я определят като царица на цветята. Неслучайно за нея има и толкова легенди, които ще ви разкажем, без да претендираме, че това са всички предания за нея. За появяването на розата разказват индийските легенди. Най-красивата жена на света Лакшми се родила от розов цвят, състоящ се от 108 големи и 1608 малки розови листенца. Вишну, пазителят на Вселената, като видял пленителната красавица в нейната розова люлка, събудил я с целувка и я превърнал в своя съпруга. Така за всички източни народи розата станала свещена. В Гърция, също смятали розата за божествен дар. За нейното появяване се разказват множество предания, според които розата се е родила от белоснежната пяна, покриваща тялото на Афродита, когато тя излязла от морето. Боговете, като видели върху богинята на любовта цвете, което по прелест не и отстъпвало, пръснали върху Афродита нектар, даряващ безсмъртие. На розата те дарили прекрасен аромат, но не и безсмъртие. Розата била бяла, докато Афродита не получила лошата вест, че нейният любим Адонис е смъртно ранен. Забравяйки всичко, богинята се устремила към него, но шиповете на розите, застилащи нейния път, ранили краката и. Няколко капки божествена кръв паднали върху листенцата на цветовете, и те от бели се превърнали в червени. В една от легендите за кръста на Спасителя се говори за мъхеста роза. Кръвта на разпнатия Христос се стичала по кръста. Ангелите я събирали в златни чаши. Но няколко капки все пак паднали върху зеления мъх, който за да ги опази от оскверняване, побързал да ги попие в себе си. От тях и израсла чудесна мъхеста роза, чийто ярък и ален цвят напомня за пролятата Христова кръв. Белите градински рози са смятани за творение на Дева Мария. Според преданието те израсли върху храста, на който Богородица простряла пелените на младенеца. От ХІ век за изключителни добродетели, папата награждавал изтъкнати личности със златна роза, обсипана със скъпоценни камъни. Розата е много оригинална. Стъблото е от чисто злато и има дължина почти 1,20 метра. Цветът е едър, изработен е от отделни листенца, върху които се гравират имената на папата, и на наградената добродетелна личност. Листенцата са украсени с множество миниатюрни брилянти, изобразяващи небесната роса. С най-голяма любов се ползвала розата във Франция. Там тя била така ценена, че не всеки имал право да я отглежда. Онзи, който получавал тази привилегия, се задължавал всяка година да предоставя на градския съвет рози в определени празнични дни. През ХVІ век, недалеч от Париж, се родил обичаят ежегодно да се избира крал на розите сред градинарите. Неговото царуване продължавало една година и се съпровождало с редица почести. Немският крал Фридрих Вилхелм ІІІ много обичал рози и сред великолепния парк в Потсдам си направил малък остров на розите, който нарекъл „Паунов остров“. На острова била събрана колекция от всички съществуващи тогава сортове рози.
НД
