Пазарджик. В средата на април, когато преди 142 години се взема решението за най-голямото българско въстание – Априлското, и хиляди българи жертват своя живот, и този на близките си, губят домовете си, а оцелелите стават свидетели на опожаряването на родните им места, решихме да ви разказваме за подвига на обикновените хора, повярвали в най-желания идеал – този за свободното отечество. В поредица от материали ще ви върнем назад във времето с интересни и малко познати факти за героите от април 1876 година – от Панагюрище, от Брацигово и Батак, а също от Копривщица и Перущица, и още стотици български градчета и села. Ще погледнем не само към тяхната съдба и подвиг, но и към спомените, които са останали след тях – ценни лични вещи, оръжия, знамена, книги. Рубриката ни ще носи различно име в зависимост от това, което ви разказва – „Герои от април 1876“ или „Светини от април 1876“. Започваме с една книга, която е своеобразен свидетел на събитията от 14 април 1876 и след това. Става дума за Евангелието на поп Грую Бански, пред което полагат клетва участниците в събранието на Оборище. Сега тази свята книга, заедно с личното оръжие на поп Грую, е част от експозицията на Историческия музей в Панагюрище. Евангелието има нужда от реставрация, която ще допринесе за по-добрия му вид. То има голяма историческа стойност, защото върху него стоят камата и револверът, над които е положена клетвата на апостоли и представители на над 60 селища, изпратени на Оборище, за да определят датата на бъдещото въстание. За тези събития Захари Стоянов пише: „Когато поп Грую захвана да се чете Евангелието, апостолите паднаха на земята да направят поклон, техният пример се последва от всичките. След свършването на божествената служба, щом поп Грую затвори требника, тури ръка на двата си арнаутски пищова, които изпразни във въздуха. Това служеше като знак, че службата се е свършила и, че време е вече да се отвори събранието“. Със същото Евангелие поп Грую заклева и Меченския комитет, а след това на 22 април 1876 година участва и в освещаването на знамето, ушито от Райна Княгиня. След април 1876 година той пази Евангелието, а след Освобождението всяка година ходи на Оборище, участва във възстановките и пази жив спомена за славните и трагични събития през пролетта на 1876 година. След смъртта на поп Грую през 1908 година, Евангелието е дарено на музея от неговите наследници.
НД
