Преди 159 години: На 11 май тръгва първото празнично шествие в Пазарджик в деня на Кирил и Методий

0
749

Пазарджик. По повод 11 май, денят, в който православната ни църква почита паметта на светите първоучители – Кирил и Методий, решихме да ви върнем назад във времето с разказ за това кога за първи път този празник е отбелязан в Пазарджик, защото началото му тръгва от Пловдив, през 1851 година, по инициатива на Найден Геров. За първи път празникът на славянската писменост се чества в Пазарджик като ден на двамата братя Кирил и Методий на 11 май 1859 г. по стар стил, за което съобщава дописка, поместена в „Цариградски вестник”. Тържествената служба в църквата „Успение на Пресвета  Богородица” е извършена на български език, в училището е направен водосвет, учителят произнася кратко слово. Година преди това, през 1858, пазарджишкият книгоиздател Хаджи Найден Йованович отпечатва техните ликове, а на следващата 1860 г. възрожденският художник Станислав Доспевски изписва икона с образите на Кирил и Методий, която и днес се намира в църквата „Успение на Пресвета Богородица”. Няколко години по-късно – през 1864 г. , празникът, вече е доста обогатен, и в него масово участват не само свещенослужителите, но и учителството. Възрожденската преса съобщава за съборна служба в същия ден – 11 май.  Богослужението е извършено от архимандрит Партений с осем души свещеници. А стеклият се от града и селата народ, изпълвал не само църквата, но и двора. Началото на т.нар. „парада” , т.е. шествието от мъже, жени и деца, както съобщава възрожденската преса – „натруфени като за Великден”, се подрежда  в следния ред –  ученичките от Девическото училище – 80 момичета, облечени в бели дрехи и препасани с червени панделки, с венци на главите им, са наредени да вървят две по две, ръководени от учителката им г-жа Милева. След тях, също двама по двама, са учениците от взаимните училища, ръководени от учителите – господата Ковачев и Владимиров. След  тях се подреждат учениците от Главното училище,  с учителя си г-н Ненов, всички с по една свещ и китка в ръцете си. След тях са свещениците, хоругвите, кръстовете и певците, и после свещените лица, а най-накрая е многочисленият народ. Две години по-късно – през 1866, денят е още по-празничен и най-вероятно от тогава датира тържественото окичване на училищата и на портретите на светците, с върбови клонки и цветя. Празникът през Възраждането се свързва с културното обособяване, църковната независимост и желанието за политическа свобода на българските земи. След Освобождението, това е един от първите официални празници на възродената ни държава.

НД

 

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля въведете вашият коментар!
Моля напишете името си