Пазарджик. Една разходка из планината на боговете, както често наричат Родопите, ни провокира да ви разкажем за уникалното „орфеево цвете“ или родопски силивряк. То е открито най-напред именно в Родопите през 1834 година, но е съществувало от преди около 2 милиона години, т.е принадлежи към така наречените предледникови реликти. Силиврякът е и ендемит /растение, което се среща само в определен регион/, а също и защитен вид. Името си „цветето на Орфей“, силиврякът получил от една от легендите, която разказва, че след като прочутият певец не успял да спаси любимата си Евридика от царството на мъртвите, той потънал в дълбока скръб. Песните му станали тъжни, изпълнени с много мъка. От очите на Орфей капели сълзи, от които според преданието поникнал силиврякът. Според друго предание, веднъж Орфей стоял на ръба на една скала и свирил отново своите тъжни песни. Дошли вакханките, опитали се да привлекат вниманието на певеца, но безуспешно, защото в съзнанието му била само неговата любима Евридика. Те се ядосали, започнали да го замерят с камъни, разкъсали го, а лирата му хвърлили в реката. След като паднала в реката, лирата започнала да свири сама, сякаш оплаквала смъртта на своя господар. От капките орфеева кръв, които се стичали по скалите поникнал силиврякът – „възкръсващото“ родопско цвете. Защо възкръсващо? Цветето е известно със способността си да изпада в състояние на анабиоза, като след навлажняване се възстановява и продължава развитието си. Учени са установили, че продължителността на безжизненото му състояние може да достигне 31 месеца. Когато чуждестранни ботаници поискали семена от него, българските им колеги им изпратили хербаризирани растения. След поливане за определен период от време, растението преминава в жизнеспособна форма. Има данни, че то може да се съхрани за период от 3 до 11 години. Растение изсушено до 98%, може да запази жизнеспособността си благодарение на оставащите несухи 2% от него. Когато попадне при ниски температури, то замръзва без да изсъхва. Поставено при положителни температури, то се възстановява за около 1 час. Цветето е и свръхчувствително. При затъмнение на слънцето от облак, то свива цветната си чашка, а огрято на ново се разтваря. Още тpaĸите ca знaeли зa нeгo и ca гo дoбaвяли ĸaтo cъcтaвĸa нa бoжecтвeнaтa нaпитĸa амбpoзия, зa ĸoятo ce cмятaлo, чe дapявa xopaтa cъc здpaвe и дългoлeтиe. Древните римляни също са били привлечени от безсмъртното родопско цвете и са го изобразили на някои от своите монети.
НД
