Пазарджик. Дни преди Възкресение Христово, решихме да създадем малко великденско настроение на нашите читатели като публикуваме снимка на един от тях. Тя е от центъра на село Семчиново, където пред сградата на читалището, е оформен своеобразен великденски кът с кошница с яйца, пиленца, гъби и заек на фона на свежата зелена трева. Снимката стана и повод да погледнем към историята на великденските яйца и зайци. Съществуват няколко версии за това откъде води началото си традицията да се боядисват яйца на Христовото Възкресение. Най-популярната от тях гласи, че след като видяла, че Христос е възкръснал, Мария Магдалена заминала за Рим, за да разкаже на император Тиберий за случилото се. Тя му подала едно яйце с думите „Христос воскресе”. Императорът попитал: „Как може някой да възкръсне от мъртвите? Все едно това бяло яйце да стане червено”. Яйцето на мига се обагрило в цвета на кръвта, пролята от Божия син на кръста. Затова червеният цвят за великденските яйца е основен. Освен това се разказва, че когато Мария Магдалена отишла в гробницата, за да намаже тялото на Иисус с благовонни масла, яйцата, които си носела за обяд, станали червени. Според друга легенда, Дева Мария се опитала да подкупи палачите на Иисус с кошница яйца, за да не бъдат жестоки с него. Една нейна сълза паднала върху яйцата и те се обагрили в чудни цветове. А друг от вариантите на тази легенда разказва, че кръв от раните на Иисус е капнала върху яйцата и ги е оцветила. Великденският заек като символ също е свързан с християнската религия. Според едно от преданията, когато водели Христос към Голгота, за да бъде разпънат на кръста, в тълпата били Симеон и Кирина с двете си деца. Единият му син – Руфус, имал със себе си зайче. Внезапно кръстът паднал на земята, чула се детска врява, защото той паднал върху животинчето и го убил. Трогателният плач на момчето накарал Исус да се обърне и въпреки мъките си докоснал мъртвото зайче като направил кръстен знак. В миг зайчето оживяло и побегнало, но след това се появило отново под кръста на вече разпънатия Христос. Когато вечерта учениците отишли да приберат тялото на Спасителя, зайчето все още стояло на същото място със зачервени от сълзи и скръб очи. Така то получило името Великденски заек.
НД
