Пазарджик. По повод отбелязването на 143 години от подвига на Христо Ботев и неговата чета, решихме да ви разкажем някои интересни факти, свързани с последните дни от живота на революционера, с нашия регион и с двама братя от Пещера – Димитър и Атанас Горови. По-големият – Димитър, е наричан още „банкерът на хъшовете“, заради помощта, която оказва по набавянето на оръжие и боеприпаси, по екипировката, по вложените от него лични средства за финансиране четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа през 1868 година. Домът на Димитър Горов в Гюргево е известен с прехвърлянето, както на тайната поща, на оръжие, така също и на революционни дейци. По-малкият – Атанас постъпва в Ботевата чета твърде млад – на 20 години, но от щаба на четата на него се възлагат отговорни задачи по време на пътуването. По сведение на Ботевия четник Иваница Данчев, Атанас е включен в актива от четници, който обсъжда акцията по завладяването на парахода „Радецки“. В първото сражение между турците и Ботевата чета на връх „Милин камък”, на 18 май 1876 г./стар стил/, сред убитите 30 четници е и Атанас. За близостта на Ботев двамата братя говори и факта, че от 30 писма, написани от Христо Ботев на различни адреси до качването му на парахода „Радецки”, шест от тях са до Димитър Горов, пише историкът Пенка Николова. Димитър Горов и съпругата му Иванка и придружават четниците на парахода „Радецки”, още от 16 май 1876 година. С първата група четници, облечени като градинари заедно с войводата Христо Ботев, те се качват от Гюргево и пътуват с тях и на следващия ден – 17 май, когато параходът стига до Бекет и от тук се качва и последната група „градинари”, водена от Никола Обретенов. На раздяла Христо Ботев предава на Димитър Горов последните си писма, телеграми и личен дневник. Сред предадените писма е и известното писмо на Ботев до жена му Венета, дъщеря му Иванка и сина му Димитър , което започва с фразата „Мила ми Венето, Димитре и Иванке!… Ако умра, то знай, че после Отечеството си съм обичал най-много тебе…“ Хелиографско копие от това писмо се пази днес в Регионален исторически музей-Пазарджик и то е един от най-ценните експонати в музея.
НД
