С наближаването на пролетта, се увеличава и желанието ни да ви разкажем различни интересни легенди за цветя. Едно от красивите творения на природата, което е наричано и цветето на Богородица е маргаритката. Според преданията, след като Божията майка получила благата вест от Архангел Гавраил, тя тръгнала, за да я съобщи на своя братовчедка. По дългия път, където краката и докосвали земята, пониквали малки бели цветя. Така се образувал цветен килим от бели маргаритки. Белите им листа, напомняли чистотата на младата жена, а златната сърцевина – за топлината в сърцето на Мария. Според друга стара християнска легенда, Божията майка дала на малкия Исус част от ленено платно, за да си играе. С ножица момчето изрязало малки цветенца, които разпръснало по поляната около къщата. И въпреки, че било още студено, те се превърнали в истински и красиви цветя. Старото име на маргаритката, означава „златно цвете, бяло цвете“. Сега името на растението означава перла. Според една френска легенда дъщерята на френския крал Франсоа I – принцеса Маргарита дьо Валоа, съпруга на Емануил Филиберт I Савойски, наричан още Желязната глава, получила от съпруга си, като сватбен подарък кошница с маргарити, изработени от златни и скъпоценни камъни. А френският крал Луи IX, засвидетелствал любовта и почитта си към съпругата си Маргьорит дьо Прованс, поставяйки маргаритката редом до лилиите на националния флаг. Средновековните рицари, носели маргаритки, когато влизали в битка. Широко разпространено било вярването, че рицар, издигащ като свой знак двойната маргаритка – стрък маргаритка с два цвята, заявява, че обича дадена дама и тя отвръща на чувствата му. Ако пък някоя дама изпитвала съмнения относно чувствата си, се окичвала с венец от маргаритки. От векове маргаритката била наричана „божа усмивка“ или „оченцето на деня“. Тя отваря бялата си чашка с изгрева на Слънцето и я затваря при спускането на нощта.
НД
