Брацигово. Една от знаковите фигури в Брацигово по време на Априлското въстание от 1876 г. е тази на Никола Троянов, известен още като поп Сокол. Той е роден в Брацигово през 1824 година. Наследник е на изтъкнат брациговски род, все първомайстори строители на големи култови сгради и съоръжения. Завършва първоначалното си образование в родния си град. По-късно учи в Кричимския манастир „Света Богородица“, а след това става и свещенослужител в брациговската църква „Свети Йоан Предтеча” . Ръкоположен е за свещеник през 1849 година. Никола Троянов получава прякора си поп Сокол, заради своята бързина и точност. През 1868 година, когато Васил Левски идва в Брацигово, той най-напред се свързва с поп Сокол, който събира брациговските революционери и провеждат тайно събрание, обясни уредникът в Историческия музей в града Йорданка Василева. На 22 февруари 1876 г. в града под ръководството на Георги Бенковски се основава местен революционен комитет. Поп Сокол става негов председател. Когато в Брацигово пристига „Кървавото писмо“, донесено от Васил Петлешков, двамата с поп Сокол решават да обявят началото на бунта. Свещеникът запасал върху черното расо чифте пищови и изтеглил от бастуна си тънка, но остра сабя, останала в историята като „сабята на поп Сокол“. Музеят в Брацигово и днес пази сабята-ятаган, камата и неговия револвер. По време на въстанието Никола Троянов участва в отбраната на Брацигово, след погрома на бунта е окован във вериги. В затвора в Пазарджик горят тялото му с нажежено желязо. Мъченията са жестоки. Въпреки нечуваните инквизиции гордият брациговец не издава никой и не се признава за виновен пред турския съд. На 24 юни 1876 година вече полумъртъв е обесен на моста на река Марица в Пловдив. Никола Троянов спасява и въстаническото знаме на Брацигово, което скрива в църквата. С това знаме брациговци посрещат руските освободителни войски през януари 1878 година.
НД
