Пазарджик. Българите имаме удивителната способност да оцеляваме и се приспособяваме, където и да сме по света. Доказателство за това е и историята с единствената река в света, която носи името България. Ако си мислите, че тя е някъде наблизо – грешите, намира се на другия край на света – в Хондурас.
Оказва се, че откриватели и кръстници на реката са българи – заселници в Хондурас в началото на ХХ век. През 1928 година в Ла Сейба се заселва първият български емигрант – Борис Петров, родом от Белоградчишкия край. Той открива реката и я кръщава Булгариа (на испански: Rio Bulgaria). Реката извира от планината Грасиас а Диос в Националния парк Пико Бонито. Тя тече близо до град Ла Сейба. В по-голямата част от течението си реката е заобиколена от труднопроходима джунгла и поради пресечения и силно наклонен терен нейното поречие не е добре проучено. Едва през 2010 година от Тегусигалпа към изворите на Рио Булгариа тръгва фотографска експедиция, която цели да документира богататите на флора и фауна брегове на реката и да достигне нейните извори. А каква е съдбата на българина Борис Петров, дал името на реката? След него в Хондурас пристигат още българи, които са доста предприемчиви. Започват да отглеждат плодове и зеленчуци, поставили началото на хлебопроизводството. И днес в град Ла Сейба, смятан за столица на туризма на Карибско море, най-популярен и специфичен е хлябът „Булуло”, чието производство е въведено от българина Георги (Хорхе) Савов. Днес потомците на българите в Хондурас наброяват около 10 000 души. Те са добре представени в обществото. Някои от тях са учители, други работят във важни държавни институции като Секретариата за външни работи, трети са успешни бизнесмени.
НД
