Ветрен. Какво може да накара един французин да напише: „Този неукротим и патриотичен народ, не може да бъде заробен за още дълго време, той подобно на швейцарския народ, от самата природа си е създаден да бъде свободен.“ Оказва се, че това са жителите на днешния град Ветрен.
На 6 август 1833 г. Алфонс дьо Ламартин тръгва от Пловдив и спира в тогавашното село Еникьой, сега град Ветрен. Французинът се разболява от опасна треска и получава натравяне на кръвта. „Моята жена, която 15 дни и нощи стоеше на пост до моето легло, поръча на селяните да намерят пиявици из блатата. Благородните български селяни намериха и донесоха 60 пиявици, които поставиха върху гърдите и слепоочието ми и намалиха опасността, и моето състояние се подобри“, пише Ламартин.
Вестта за болестта на Ламартин стига до Пловдив и неговият приятел Мавридис тръгва веднага с чанта медикаменти към Ветрен, придружен от лекар. „След окончателното ми оздравяване хората ме придружиха на великолепни коне, проявявайки храброст из планините и околностите на Еникьой. Аз исках да изуча в детайли същността и нравите на българите“, продължава французинът.
Алфонс Мари Луи дьо Пре дьо Ламартин, известният френски писател, политик, историк и учен изразява възхищението си от тези хора като отбелязва, че са скромни, простосърдечни и много трудолюбиви, пълни с уважение към техния свещеник – ревностен християнин.
„Силно впечатление му прави тяхното гостоприемство. Нравите им са запазени и чисти, живеят в мир. Мъжките им костюми са като на немските селяни. Жените и девойките носят костюми подобни на швейцарските. Заловени на хорото, те са красиви, живи, грациозни. Не са забулени като туркините и се чувстват свободни. Аз ги видях да играят като френските селяни. Българите ненавиждат турците и вземат мерки със своите съседи да образуват бъдеща държава в Европа. Страната, която обитават, ще бъде скоро една прелестна градина“, допълва Ламартин , а времето, прекарано с жителите на село Ветрен, вероятно е формирало и отношението му към българите като цяло.
НД
