Панагюрище. Една от най-големите средновековни крепости в Южна България е крепостта Красен край Панагюрище. Тя е имала важна стратегическа роля още през ранното средновековие, разказва историкът Георги Абдулов. Така е и по-късно, защото крепостта има същата роля в края на ХIV век в борбата за запазване независимостта на българската държава. Крепостта Красен е превзета след дълга обсада от турците и след това е опожарена. Най-интересните находки, открити при разкопките на крепостта Красен са свързани с един от последните и управители – боляринът Рафаил. Открит е негов печат, а също и монета от времето на последния български цар Иван Срацимир.
С последните години от съществуването на крепостта са свързани и различни легенди. Според една от тях крепостта е управлявана от феодала Красен, който дава нейното име. Той имал красива дъщеря Яна, която била буйна и обичала да подражава на мъжете. Заедно с тях ходела на лов и умело въртяла сабята, точно хвърляла и копието, а стрелите и винаги попадали в целта. Яна се влюбила в сина на друг местен владетел – това бил Никола, син на феодала Душко. Боляринът Красен, баща на Яна, отказал да му я даде за съпруга. През една тъмна нощ Никола откраднал момичето. Двамата се скрили в Душковата крепост. Красен събрал многоброен отряд и в сражението Никола бил ранен. Яна отвела любимия си при изворите на реката, където денонощно се грижела за него, но Никола умрял. Яна дълго страдала и духът и никога не намерил покой.
Според друга версия на легендата, прибирайки се след една от поредните битки Яна войвода била проследена от турските нашественици и, за да запази тайния вход към крепостта тя скочила в реката, която хората после нарекли Луда Яна, на името на смелата девойка. Приема се, че така наречения женски гроб, който се намира в подножието на връх Бунай, в северната част на Панагюрската котловина, е нейния гроб.
Според друга легенда, дядо Душко, живеел в крепостта Душков пчелин. Той имал много красива дъщеря – Яна. След турското нашествие, един от бейовете поискал Яна за жена, но тя отказала. Един ден те нападнали внезапно крепостта и убили баща ѝ. Яна успяла да избяга със свои другари, но турците ги проследили и започнало тежко сражение. Другарите на Яна били избити. Останала сама, тя се пробола с нож в гърдите. Местността там хората нарекли женски гроб, а реката близо до нея – Луда Яна.
Според преданията през ХV век именно дъщерята на болярина Красен е една от първите хайдутки, възпята и в народната песен за Яна войвода.
„Снощи Яна от гора слезла,
От гора слезла и в село влезла,
Байрак забила, турчин убила…“
НД
