Пазарджик. Интересна тенденция отчитат нумизматите в земите на юг от Стара планина по времето на цар Константин Тих Асен. Проф. Николай Овчаров в книгата си „Великите владетели на Второто българско царство“ отбелязва, че в големия средновековен град Стенимахос, близо до Асеновград, който непрекъснато минава в българско и ромейско владение, са открити 11 монети на цар Константин Асен. При разкопките на Перперикон са открити 8 единични находки на такива монети. Оказва се, че два екземпляра са открити и в крепостта Цепина, за която България и Византия също воюват често. При откритите монети преобладават тези със сюжета „триумфиращ цар конник“, т.е те са сечени след 1265 година и са символ на победата над император Михаил VIII Палеолог. Тези парични знаци са сигурно свидетелство за трайно българско присъствие в спорните области в Тракия и Родопите по това време.
През първите години от управлението на цар Константин Асен паричният пазар в земите ни се обслужва само от български медни монети. Чак след средата на 60-те години на ХIII век се появяват медни номизми на Михаил VIII Палеолог, сечени главно в Константинопол, отбелязва още проф. Овчаров. На север от Стара планина, те нямат почти никакво разпространение. На юг ситуацията е различна. Там монетите на царя най- често са с тези на императора, като вторите преобладават.
Една перпера на Михаил VIII Палеолог от третото монетосечене е намерена в крепостта Цепина, посочва Игор Лазаренко в „Съкровище от монети от ХIII век, намерено в Петрин“. Втората фаза на третото златно монетосечене обхваща периода (септември 1272 – 1282г.). Перперите са изработвани в монетния двор в Константинопол, посочва Игор Лазаренко. На аверса изпъква образът на Света Богородица Оранта с нимб, туника и мафорион /връхна дреха, риза/, с вдигнати за молитва ръце, в центъра на кръгла крепостна стена с шест групи по три кули. На реверса вляво е императорът със стема с препендули /висулки/, дивитисион /горна дреха/ и лорос /широка лента около кръста, преминаваща над китката на лявата ръка/, коленичил. Ръцете му са събрани пред гърдите в молитвен жест. Над него се е надвесил и го придържа Архангел Михаил с нимб и крила. Вдясно е Исус Христос с кръстат нимб, туника и колобион, седи на трон. С дясната ръка коронясва императора, а в лявата държи евангелие.
Според Константин Дочев „Употреба на византийски златни перпери в в българската държава през ХIV век“, перперите на Михаил VIII Палеолог от трите му монетосечения са издавани с практическо тегло между 4,10-4,40 грама и с намалено златно съдържание от 15,5-16 карата, което е следствие не само от териториалното свиване на империята, но и загуба на важни постъпления от митническите приходи. Според Константин Дочев, златните номизми на император Михаил VIII Палеолог от неговото трето монетосечене, са рязко срещани. От пределите на тогавашното българско царство те са само 31 /18 монети от 2 колективни находки и 13 единични монети/.
НД
