Ветрен. Сред най-големите колективни монетни находки в България е и откритото съкровище на територията на емпорион Пистирос, край град Ветрен. През 1999 година при редовни археологически проучвания един от участниците в разкопките попада на издатина в малка яма. Той решава да я „заравни“ преди да приключи работата си, но от издатината започват да падат монети. Оказва се, че те са в керамично гърне, в което са били размесени с човешки и животински кости. В гърнето са открити 552 монети от елинистичната епоха като три са златни, а останалите 549 – сребърни.
Впоследствие археолозите датират златните като три статера от Александров тип. Всички монети са описани подробно от Николай Теодосиев в „Най-големите колективни монетни находки в България“. Сребърните монети са един тетраобол с името на Филип ІІ, 504 тетрадрахми и драхми от Александров тип с неговото име или с имената на Филип ІІІ, Лизимах и Селевк І, 5 тетрадрахми с името и образа на Деметрий Полиоркет и 39 тетрадрахми и драхми с типовете на Лизимах и неговото име. Една от постумните Александрови тетрадрахми е сечена в Кизик и се датира през 280-275/270 г. пр. Хр.
В своя публикация Боряна Русева уточнява, че 488 от всички 552 монети в находката могат да се свържат пряко или косвено с личността на Лизимах. На тази база тя предполага, че съкровището е принадлежало на участник в битката при Курупедион през 281 г. пр. Хр., който, завръщайки се на Балканите, е придобил по пътя и няколко по-късно отсечени монети. Битката при Курупедион /в днешна Турция/ е между Лизимах и Селевк I Никатор, който е победител в нея.
Сражението на практика слага край на войните между Диадохите – владетелите поделили си голямата империя на Александър Велики, след смъртта му през 323 г. пр.Хр. Сред тях са пълководците Антипатър, Птолемей, Селевк, Лизимах, Антигон. Откритото на територията на емпорион Пистирос монетно съкровище се съхранява в Археологическия музей в град Септември.
НД
