Лесичово. Преди 111 години в своя статия, публикувана в Известия на Българското археологическо дружество от 1914г., Богдан Филов описва един ценен експонат от тогавашния Народен музей. Това е златна огърлица, намерена край село Лесичово. Той публикува и снимка на накита като отбелязва, че огърлицата е дълга 39,5 см и тежи 54 грама.
Златният гердан се състои от 42 полуцилиндрични канелирани прешлени. Богдан Филов сравнява огърлицата от Лесичово с тази в съкровището от Николаево като посочва, че сходството между двете е в начина на изработка на прешлените – от две отделни пластинки, прикрепени върху тънка самостоятелна верижка. Едновременно с това археологът изтъква, че огърлицата от Лесичово се отличава с по-деликатна изработка.
Прешлените и са малко по-големи и са канелирани малко витлообразно. Въз основа на сходствата между златната огърлица от Николаево и тази от Лесичово, Филов датира двата накита от III век, или от времето, в което нашите земи са под властта на Римската империя. Той уточнява също, че накитите са с местен произход, освен това са изработени от чисто злато – 24 карата, без никакви примеси. Златните огърлици са свидетелство за ювелирно майсторство и прецизна изработка.
НД
