Панагюрище. Една необикновена жена влага своето усещане за естетика и красота в картините си. Лушка Кочева по професия е медицинска сестра, но рисуването е нейно хоби от много години. Още от малка тя обича изкуството, но мечтае да стане скулптор. Дори тръгва на уроци, за да се подготви добре за Академията. Оказва се, че стереотипите на това изкуство, наложени и от учителя, не са за нея и тя търкулва майсторски изработената от нея скулптура „Глава на родопчанка“ в…градината.
После животът я насочва в друга посока, не по-малко интересна и хуманна – медицината. Но желанието да рисува цветя и пейзажи, да дава воля на въображението си в абстракции, не отшумява. Въпреки малкото свободно време Лушка Кочева влага душата си в своите творби, водена от красотата в природата, от добротата и позитивността. Нейната идея е картините да докосват зрителя и да му дават положителен заряд. Усетът за прекрасното не и изневерява като ражда една интересна история. Картината и „Слънчево момиче“ е вдъхновена от фотография, а впоследствие именно творбата на Лушка Кочева е избрана, за да бъде претворена в гоблен.
Идеята за галерия в къщи, става реалност благодарение на обичта в семейството ѝ. Синът Стайко и дъщерята Мария, стоят в основата на нейната реализация. Синът предлага етаж от дома им да бъде обособен като галерия, а дъщерята предоставя пространството от дома и, за да се превърне в ателие. Така се ражда едно вълшебно място, където стените говорят чрез картини.
Картините – пейзажи, цветя, абстрактни композиции, носят положителен заряд и топлина. Всяко платно е прозорец към вътрешния свят на Лушка Кочева, а всяка картина е придружена от стих като прошепнат спомен или сърдечно послание. Така изкуството става не само визуално, но и поетично преживяване.
Този дом-галерия не е просто пространство, изпълнено с произведения на изкуството – той е израз на мечта, подкрепена от любов, и доказателство, че красотата може да бъде навсякъде, когато е сътворена с душа.
НД
