Батак. Лятото е времето на археологическите проучвания. За това решихме да се върнем 68 години назад, когато в чашата на новостроящия се язовир „Батак“ са извършени разкопки на останки от тракийски селища и техните могилни некрополи. Димитър Цончев и Атанас Милчев в статията си „Разкопки в чашата на язовир Батак“, описват подробно откритите находки, които показват, че животът тук е кипял с пълна сила хилядолетия наред. През 1957 година проучванията започват от 26 април и продължават до 20 август, тъй като обектите предстои да останат на дъното на бъдещия язовир. Археолозите отбелязват, че със средства на инвеститора на язовира са разкопани 35 надгробни могили, групирани в 11 некропола, и отчасти останките на едно тракийско селище. Разкопките и проучванията представляват научен интерес, понеже дотогава в този район на Родопите не са предприемани цялостни разкопки на селища и некрополи, и то в такъв голям размер. Но какво откриват археолозите?
В района на язовир „Батак“ и близката околност са установени 76 надгробни могили, групирани в 24 некропола, както и следи от четири селища на различни места. В близките и недалечни околности на гр. Батак са установени още 22 надгробни могили, групирани в 11 некропола, или около град Батак и в Баташката котловина има общо 98 надгробни могили, групирани в 35 некропола, отбелязва Цончев. Около Батак са открити следи от още едно селище, така че броят на селищата е пет. Разкопките са проведени само на тези обекти в Баташката котловина, които се намират в чашата на язовира и са застрашени, тъй като след изграждането на язовирната стена те остават под водата. Големият брой могилни некрополи и селища в тази планинска част говори недвусмислено, че тук още през халщатската епоха е имало гъсто население. В зафиксираните 76 надгробни могили в Баташката котловина са разкопани и проучени само 35. От разкопаните могили най-ранни са онези, които се отнасят към халщатската епоха, която е период от ранножелязната (около 1200-450 г. пр. н. е.).
Разкопани са могили и некрополи в местностите „Дъното“, „Прокъра“, „Лазова къшла“, „Балабанова борика“, „Тумбите“, „Мерите“, „Църнат“, „Деловете“, „Коилото“, „Нещерова къшла“. Ще се спрем по-подробно на разкопките само в най-значимите от тях.
Некрополът в местността „Дъното“ се намира вдясно от река Мътница, в едноименната местност и се състои от 4 могили, от които 3 са разкопани. В могила 1 на 3 м дълбочина е открито първично погребение с трупоизгаряне. В него са намерени фрагменти от глинени съдове, украсени с геометрични мотиви — меандри, фрагменти от урна с издаден ръб под устието, с плоски дръжки и с орнаментирана релефна дъга. През римската епоха могила 1 е била използвана вторично като погребално съоръжение. В нея са открити 4 по-късни погребения с трупополагане и едно с трупоизгаряне. В погребенията с трупополагане са намерени две бронзови гривни с отворени краища, завършващи със змийски глави, и една бронзова пафта. Северната могила 2 е каменна, направена чрез натрупване на необработени камъни и покрита след това с пръст. В нея са открити два глинени съда-урни със сивочерен цвят и високи кухи дъна, разположени на 3 метра един от друг. Единият съд има 4 дръжки с украса във форма на слънца на четири места върху корема. Украсата е изработена от вдлъбнати триъгълници-лъчи, разположени в кръг, а отвътре има две концентрични линии, нарязани на части, същата украса със слънце има устието на тази урна отвътре. В Северозападната могила 3 е открита част от грубо изображение на кон от камък и с украса с геометрични мотиви. Отпред на главата ноздрите са предадени доста неточно с точки. Челото е украсено с наклонени и прави линии, дясната страна на шията е украсена с наклонени и прави линии и с по-големи и по-малки триъгълници и вписани дъги. Лявата страна е без украса, отбелязват археолозите.
Некрополът в местността „Балабанова борика“ също се намира се вдясно от река Мътница, в едноименната местност и се състои от една могила с височина 4 м, диаметър 16 м. В южната част на могилата са открити 3 погребения чрез трупозаравяне, без дървени саркофази, с глави, обърнати на югозапад, като два от скелетите са женски, а третият мъжки. На мястото на ухото на една от жените е намерена желязна обеца. На лявата ръка на втората жена лежат две бронзови отворени гривни — една масивна с геометрична украса, втората оплетена от 4 тела, както и 8 обли затворени стъклени тъмносини гривни, 4 от които са счупени. В северозападната част на този пласт е открито погребение чрез трупозаравяне на жена с три отворени бронзови гривни на лявата ръка, двете оплетени от по 4 тела, а третата масивна, с геометрична украса. При ушите и е открита бронзова обеца във форма на халка, а на врата колие от 110 бели стъклени маниста. В пръстта до жената са намерени: 5 стъклени обли затворени тъмносини гривни с диаметър, стъклена широка затворена гривна c диаметър и две усукани гривни от червено, бяло и черно (тъмносиньо) стъкло, от които едната счупена. В северозападната част на могилата е разкопано малко огнище със запазени дървени въглища и две обгорели медни монети от IV—V в. В югоизточната част на могилата са намерени: 3 стъклени затворени тъмносини гривни, едната от които в средата отвън е с червена нишка. В североизточния край на могилата е открито погребение чрез трупоизгаряне на тракиец от римската епоха.
Основните изводи, до които достигат археолозите са основани на проучени вече погребални могилни съоръжения от различните части на страната. Според тях този начин за изграждане на могили е характерен само за тракийските скотовъдни племена, които са живели в планинските и предпланинските райони. Този извод се потвърждава напълно и от откритите тракийски находки в могилните некрополи и селища, и от природните условия, при които са живели древнотракийските племена в Баташката котловина през VI—IV в. пр. н. е. По всяка вероятност тези жители са били тракийското племе беси, които въз основа на писмените данни се локализират именно в тази част на нашите земи. Проучените материали от разкопаните могили и селища на Баташката котловина дават основание да се установи, че бесите, обитаващи този район, са се намирали в културно отношение на доста голяма висота, познавали са грънчарското колело, умеели са да обработват металите, у тях са били развити най-различни занаяти, както и ювелирното изкуство. Те са поддържали също така културни и икономически връзки с близки и далечни племена и народи. Това се потвърждава недвусмислено от намерените в Баташката котловина фрагменти и един цял съд с канелюри от чернофирнисова керамика, които несъмнено са от вносен, вероятно атически произход. Проникването на вносна гръцка керамика в планинските райони на древна Тракия е много важно доказателство за културните и икономическите връзки през VI—IV в.пр. н. е. на тракийското племе беси с егейския свят. В заключение те отбелязват, че от разкопаните могилни некрополи и проучените отчасти две селища, и въз основа на откритите материали в тях, се установява, че животът в Баташката котловина е започнал между VI—IV в. пр. н. е. След това има известно прекъсване и отново продължаване на живота през римската и късноримската епоха (до края на V в. от н. е.). Цончев и Милчев пишат също, че разкопките и проучванията в Баташката котловина хвърлят нова светлина върху материалната култура и изкуство на тракийското племе беси и запълват едно бяло петно в досегашните разкопки на този край от нашата страна.
НД
