Един ценен минерал от групата на ахатите се среща единствено в Източните Родопи и носи името на легендарния тракийски певец Орфей. Както обикновено се случва с уникалните находки, те са случайни. През 1987 година в местността „Вишеград“ близо до Кърджали Величко Димитров се натъква на такъв ахат при обход за минерали.
Богатството на цветовете и начина, по който те се съчетават го провокират да му даде името „орфеев ахат“. Минералът се състои от слоеве зелен селадонит и жълто-кафяв яспис, обвити около сърцевина от халцедон или карнеол, което го прави визуално и минералогично уникален. През 2004 година на изложение в Мюнхен официално е признато, че този вид ахат няма аналог в света, а единственото му находище е в Източните Родопи. За него се разказват различни легенди. Според една от тях тракийският певец Орфей носил пръстен с подобен ахат или вълшебен камък, подарен му от боговете, който му давал вдъхновение за божествената музика. Освен това камъкът имал силата да укротява диви животни, да разтопява сърцата на хората, да дава защита от зли сили по време на духовни пътувания в отвъдното.
Когато съпругата му Евридика загинала, Орфей се отправил към подземното царство, за да я върне обратно. Ахатът, смятан за камък със силна духовна енергия, често е изобразяван като част от митичната история на Орфей, съпътствайки го при слизането му при бога на подземното царство – Хадес. Но Орфей загубил Евридика за втори път в подземния свят, защото не спазил заръката да не се обръща назад. Според преданието тогава той плакал от мъка, а сълзите му били от кръв. Те падали върху земята на Родопите и, където се смесвали с пепелта на изригнал вулкан, се появявал орфеевия ахат – камък, в който се сливат: червеното на кръвта (карнеол), зеленото на надеждата (селадонит), жълто-кафявото на земната печал (яспис).
След трагичната смърт на Орфей, когато бил разкъсан от менадите, тялото му било разпръснато из Тракия. Легендата разказва, че камъкът, който носил певецът паднал в Родопите, където се вградил в земята. От този момент той започнал да „расте“ и да поема енергия от земята на древните траки. Друга стара легенда, запазена в района около Перперикон разказва, че веднъж годишно, в нощта на лятното слънцестоене, камъните на Орфей започват да излъчват светлина. Който ги намери и сложи под възглавницата си, ще чуе гласа на Орфей в съня си и ще получи дарбата на поезията и музиката.
Според стара легенда, разказвана в района на село Татул, Орфей не умрял, а се въплътил в самия камък. В деня, когато любовта между хората стане по-силна от омразата, душата му ще се освободи. За това орфеевият ахат се приема като хранилище на душата на тракийския певец, а който носи камъка с чисто сърце, ще бъде закрилян от него.
Интересна е и легендата за трите цвята на този вид ахат – зелено, жълто и червено. Според нея зеленото въплъщава духът на природата и живота, който Орфей обичал. Жълтото е символ на светлината на слънцето, което никога не стигнало до подземния свят. Червеното е знак за болката и жертвата, които той поел за любовта.Според тази легенда, когато човек намери камък, в който и трите цвята са ясно видими, това е знак от Орфей, че съдбата му ще бъде белязана от съдбоносна любов и силна душевна мисия. Може би именно за това жреците на Дионис в Перперикон използвали орфеевия ахат за амулети и като връзка между света на хората и боговете.
Вярвало се е, че ако камъкът се постави във виното на жертвоприношение, то се превръща в „глас на истината“. Смята се, че той притежава силни енергийни свойства, чрез ясписа, който дава защита и привлича благоденствие, а селадонитът отваря сърцата на хората. Според народните вярвания орфеевият ахат носи вътрешна стабилност, спокойствие и самоувереност, а бижутата, изработени от него неутрализират стреса и привличат благоденствие.
НД
