Костандово. Едно от малко известните съкровища от сребърни монети, открити край тогавашното село Костандово има интересна история, която решихме да ви разкажем. Монетите са открити през септември-октомври 1984 година. Първоначално намирането на част от тях става случайно. На 26 септември 1984 г. на повърхността са били намерени 8 монети от Румен Милев, ученик в 7 клас в село Костандово и група негови съученици. Впоследствие грошовете са предадени от Кубрат Кердаков, Огнян Радков, Калоян Шехтов и директора на училището Васил Лафазански, които показват мястото на откриването.
На 1 октомври 1984 г. започва системно проучване на района. От огледа на мястото става ясно, че монетите са открити на малка дълбочина в източния склон на плитко дере, което се намира в местността „Равно Бориче“, на около 1,5 км източно от Костандово и на около 4-5 км южно от средновековната крепост Цепина. Намерените първоначално 8 монети са били разпръснати почти на повърхността на малка площ от няколко квадратни метра. Разширен е периметърът на изследване като пръстта се претърсва на пластове със сито, а след това се използва и металотърсач.
Така са открити още 22 монети и общият брой става 30. Не е открит съд или фрагменти от такъв, в който са били монетите. Това дава основание на археолозите да предполагат, че те са били в платнена или кожена торбичка, която впоследствие е изгнила и те са се разнесли по склона на дерето. Находката е заведена в нумизматичния фонд на отдел „Археология“ в Регионален исторически музей-Пазарджик. Тя е описана и в каталога „Археологическото наследство на Пазарджишкия край“, издание на музея. Находката съдържа сребърни монети на пет последователни венециански дожа:
Раниери Зено /1253-1268/ – 7бр.
Лоренцо Тиеполо /1268-1275/ – 2 бр.
Якопо Контарини /1275-1280/ – 6 бр.
Джовани Дандоло /1280-1289/ – 9 бр.
Пиетро Градениго /1289-1311/ – 6 бр.
В статията „Колективна находка от сребърни венециански монети /ХIII- XIV век/ от с. Костандово, Пазарджишки окръг“, Атанас Койчев, Бончо Азманов, Васил Мутафов, отбелязват, че откриването на това съкровище в Западнородопската област, от която произхождат значителен брой колективни находки, в чийто състав присъстват венециански матапани, илюстрира характера на монетната циркулация в региона през XIII-XIV век, а именно засиленото търговско влияние на Венеция, породено от сложната политическа обстановка в този район. Западнородопската област неведнъж сменя своите господари и преминава ту във византийско, ту в българско владение. Това положение е използвано умело от Венецианската република да разпространява своето влияние във вътрешността на Балканите.
Монетите са сечени на база на официалния тегловен стандарт на венецианските матапани – 2.178 гр. Най-леката и най-тежката монети от находката са съответно с тегла 1.88 гр и 2.15 гр. Съдържанието на сребро в тях е около 96.5%. Находката включва само сребърни венециански монети, при това от 5 последователни дожа. Стилът на надписите, качеството на изработката, както и метрологичните данни и високата проба на среброто показват, че това са оригинални венециански матапани, а не техни имитации.
Възможно е част от съкровищата с венециански монети да са били собственост на търговци или на техни посредници, които активно участват в техния живот. Като предполагаема причина за укриването им може да се посочи съществуващата несигурност – чести грабителски нападения срещу пътуващи търговци. Конкретно за находката при село Костандово, възможен повод може да е било нашествието на каталаните. През 1307 година след убийството на техния вожд Роже дьо Флор, те опустошават областите Тракия и Македония. Не е изключено и Западнородопската област да е засегната от техния набег, което е наложило и укриването на съкровището от село Костандово, пишат още Койчев, Азманов и Мутафов.
Всичките 30 монети, влизащи в състава на находката имат върху лицевите и обратните си страни изображенията, типични за венецианските матапани:
Аверсът на монетите /лице/ съдържа изображение на Христос с дълги коси, брада и мустаци, с нимб, туника и мантия, седнал на трон с високо облегало насреща. Върху коленете си държи евангелие. От двете страни на фигурата на Христос са изписани инициалите IC XC.
Реверсът /опако/ изобразява дожът /вляво/ и Свети Марко /вдясно/, прави, насреща. Помежду си държат знаме с дълга дръжка, върху което е изобразен кръст. Под него, покрай дръжката е изписана отвесно титлата DVX. Дожът е гологлав, с дълги коси, брада и мустаци. Облечен е със сакос и мантия. В лявата си ръка държи анексикакия /жезъл/. Светецът е с нимб, туника и мантия. В лявата си ръка държи евангелие пред гърдите си. Около фигурите на дожа и светеца има надписи, съдържащи техните имена.
Матапанът е първата италианска сребърна монета от типа на гроша, отсечена във Венеция при дожа Енрико Дандоло / 1192-1205/. Сече се до управлението на доже Андреа Контарини /1368-1382/. Името матапан, според някои сведения, произлиза от арабското „mautaban“, което означава „седящият Христос“. Подобно име се обяснява с това, че главното изображение на монетата е точно образът на Христос на трон. Матапанът получава широко разпространение като сребърна монета не само във Венеция, но и на Балканите.
НД
