Пазарджик. Един малко известен златен пръстен от Х век, намерен в Пазарджишко, се съхранява в Националния археологически музей в София. Твърде оскъдна е информацията за златния накит, който е носен по-скоро като символ на принадлежност към определено съсловие от притежателя му, отколкото като украшение.
Пръстенът е описан и изображението му е представено графично в книгата „Старобългарски надписи“ от проф. Казимир Попконстантинов и Ото Кронщайнер. Там е посочено, че размерът на буквите върху него е 3мм, самият надпис съдържа думите носител на меч тагчи или меченосец тагчи – „меченоша тагчи“. Не е посочено теглото на златното украшение. Надписът на този златен пръстен е разположен в лентичката, обикаляща централната част на кръглата плочка.
В централната част на плочката е разположен монограм, в който личат кирилските букви т, г, и ч, и който очевидно е лигатура на лексемата „тагчи“. Приема се, че именно тези букви съдържат името на онзи прабългарски функционер, който е бил притежател на пръстена и носител на титлата „меченоша“. Според друга хипотеза, описана от Стефан Йорданов в статията му „Термини за обозначаване на прободно-сечащи оръжия у прабългарите“, в семантично отношение думата „таг“ се развива на базата на използването и за някакво режещо сечиво, респективно оръжие.
В този смисъл специалистите ще си кажат думата не само по хипотезите на кого е принадлежал пръстена, но и по въпроса за на надписа върху него. Според проф.Казимир Попконстантинов основанията му да датира надписа от Х век са свързани с неговата палеография.
Редица други печати и пръстени печати от епохата на Първото българско царство също носят кръгови надписи. Но в епохата на Първото българско царство, пък и след това, пръстените с монограми са сравнително редки паметници на сфрагистиката.
Ако се изключат двата масивни златни пръстена от погребението на хан Кубрат при Малая Перешчепина, съдържащи монограми, в които се разчита името му и съответно името му и титлата патриций, пръстенът от Пазарджишко е единственият такъв паметник от епохата на Първото българско царство. Той е уникален и понеже представлява може би първия пръстен с кирилски монограм.
НД
