Синитово. На интересни находки попадат археолозите при проучванията на два гроба, датирани от III век в пазарджишкото село Синитово. Първият е открит през 1958 година и е граден от тухли, докато вторият е проучен през 1993 година и е изграден от камъни, споени с разтвор от кал. Намерените в първия гроб предмети свидетелстват, че в него е погребана жена. Анализът на костния материал сочи, че във втория гроб са погребани мъж и жена. Според проучванията гробът най-вероятно е семеен и представлява комплекс с открита каменна сграда – хероон. Хероонът от гръцки ηρώιον – мавзолей, светилище на герой, е място, което се използва за гробница или светилище на герой и е засипано с могила от пръст.
Златните находки, открити в двата гроба в село Синитово са от III век. Откритите в двата гроба дарове: златни пръстени, златна огърлица с мъниста, златен медальон с вградена камея и обеца, доказват, че в тях са погребани представители на висшето тракийско съсловие. Впечатлява със своята красота медальонът, който е с диаметър 2,3 см и съчетава умението на майстора да вплете в една композиция злато и камък.
Корпусът му е изработен от тънка златна пластина като по периферията има декоративни прорези, които придават слънчев, ореолен ефект на композицята. В центъра е монтирана камея с женски образ. Лицето е фронтално представено, със схематизирани черти и стилизирана прическа. Камеята е изработена от двуслоен халцедон, вероятно сардоникс, който се свързва със защита от зли сили и нещастие. Смятало се е, че носи стабилност, вътрешна сила и закрила на притежателя си. Медальонът комбинира металопластика и глиптика като техники на изработка.
Огърлицата е с дължина 41,3 см и е съставена от последователно свързани овални халки, аранжирани в интересна оплетка. Между халките са втъкнати млечно зелени полускъпоценни камъни, вероятно берил или аквамарин. Берилът е смятан за камък, който носи хармония и закриля своя притежател.
Златната обеца е диаметър 1 см и фина техника на изработка, с ясен баланс между функционалност и декоративност. Формата и техниката, която е използвана са характерни за накитите от III век.
Златните пръстени са с диаметър 1,7 см като единият от тях съчетава ценния метал с камък, а другият е с вграден полускъпоценен камък, най-вероятно гранат с тъмночервен цвят. Камъкът е закрепен в гнездо, чрез обков като металът плътно обхваща периферията му. Пръстенът съчетава функционалност и представителност, което свидетелства за използването му като накит от представител на висшето тракийско съсловие.
Златните накити от село Синитово, със своята прецизна ювелирна техника и декоративност са свидетелство за високия социален статус на притежателя им и за активните културно-икономически връзки в региона през III век.
НД
