По повод Световния ден на врабчето – 20 март, решихме да ви разкажем интересни факти, легенди и поверия, свързани с една от най-познатите и обичани птици. Макар често да ги приемаме за даденост, врабчетата имат важна роля в природата и са своеобразен показател за състоянието на околната среда.
В България се срещат 5 вида врабчета. Най-разпространеното и най-добре познатото е домашното врабче. Освен него по нашите земи летят и полското врабче, скалното врабче, испанското врабче и италианското. За италианското врабче се смята, че е хибрид между домашното и испанското врабче, но има и учени, които го признават за отделен вид.
Домашното врабче ще познаете лесно по кафявия гръб и сивото коремче. Бузите и темето му са сиви, а отпред има черен нагръдник, който не е част от окраската на неговата партньорка. Тя е пременена в сиво-кафяво. Полското врабче се отличава по симпатичното петънце на бузата, което само то от всички видове врабчета има привилегията да притежава. Главичките на полските врабчета са кафяви, а коремите – много по-светли от тези на другите врабчета. Испанското врабче има няколко добре изразени разлики в окраската: темето му е кафяво (на домашното е сиво), бузата му е бяла (при домашното – сива), гърлото и гушата са черни, а гърбът и страните на тялото са с много черни петънца.
Теглото на едно врабче е не повече от 30 грама, но има и такива, които тежат само 12 грама. За разлика от другите птици, врабчетата не могат дълго да летят във въздуха – обикновено не повече от 20 минути. Температурата на тялото му е 44 градуса. Врабчетата летят със скорост от 38,5 км/час, но могат да достигнат скорост от 50 км/час. Врабчето е устроено така, че да не може да ходи. То се придвижва с малки скокове. Десет дни след като врабчето се е излюпило, започва да лети. Врабчето снася само две или три яйца в годината. На земята има около един милиард врабчета.
Един от любопитните епизоди, свързани с историята на тази малка птичка е нейното унищожаване в Китай през 1958 година с идеята тя да не пречи за развитието на земеделието. Но се случва обратното – гъсеници и бръбмари унищожават зърното, защото техните врагове – врабчетата ги няма. Настъпва глад, който е един от най-масовите. Според различни данни в резултат на него смъртта си намират над 15 милиона души. Наложило се китайците да купуват врабчета и да възстановят популацията им.
И още нещо интересно свързано с тях: учените са установили, че там, където живеят врабчета, околната среда е много подходяща и за хора. Ако, обаче, тези птици изчезнат от района, значи нещо вреди не само на природата, но и на хората. Така те ни предупреждават да променим средата, в която живеем.
С тези малки птички са свързани различни предания и легенди. Според една от тях, когато Юда предал Иисус Христос, той се опитал да се скрие, но врабчетата започнали силно да чуруликат и да подскачат около него, като по този начин го издали на преследвачите му. Друг вариант на легендата разказва, че по време на разпъването на Христос на кръста, врабчетата не само не съжалявали, но и се присмивали, като носели пирони на мъчителите му или чуруликали „Жив е! Жив е!“, за да продължат мъченията му.
Заради тези провинения, Господ ги наказал с „невидими окови“ на краката. Затова врабчето не може да ходи крачка по крачка като другите птици, а винаги подскача с двата крака едновременно, сякаш са вързани с невидима нишка.
Други интересни предания определят птичето със символ на упоритост и издръжливост, защото то е една от малкото птици, които остават в България и през най-суровата зима. В много приказки врабчето е представено като мъничко, но хитро и работливо същество, което успява да оцелее въпреки трудностите. Една от тях разказва как едно врабче сънувало, че е станало голям и силен орел, но когато се събудило и видяло една котка, бързо разбрало, че е по-добре да си остане малко и пъргаво. Според друга приказка лястовицата се опитала да научи врабчето как да си построи здраво гнездо от кал и слама, но то все отговаряло „Знам, знам!“. В крайна сметка врабчето останало без хубав дом, защото го домързяло да научи занаята. В някои региони се вярва, че врабчетата са „чистачи“ на нивите и градините, тъй като унищожават вредителите, и убиването им се е смятало за грях, който носи лош късмет на реколтата.
Всеки е виждал пъргави врабчета, които си играят в затоплена от слънцето локва. Това са не само забавни игри, но и прогноза за времето. Ако врабчетата плуват в локви, значи ще има слънце. Чувствайки суша, птицата се къпе във вода, но очаквайки дълги дъждовни дни, се къпе в пясък и прах. Ако малките сиви птички започнат да правят гнездо сутринта, слънцето ще грее цял ден. Денят ще е топъл. Пърхат ли ниско над земята – очаквайте проливни дъждове с гръмотевици. Ако врабчетата чирикат енергично през зимата – ще вали сняг.
Има много поверия, свързвани с врабчета. Когато врабче прелети точно над главата ви, не очаквайте денят да мине добре. Но ако птичката прелети покрай неомъжена девойка, тя може да разчита на скорошен брак. Ако сънувате врабче – очаквайте добри новини и късмет. Щом пък насън сте хванали врабче, надявайте се на любовно приключение.
Намирането на врабченце, което е паднало от гнездото, ще бъде добър знак за вас. То ще ви донесе щастие само, ако му помогнете да се върне в дома на родителите си.
Когато видите, че врабче седи на перваза на прозореца, не бързайте да правите лоши заключения. Често птичето просто е решило да си вземе почивка. Но ако все пак търсите символика, това означава: случайни гости, писмо или от телефонен разговор с човек, който е далеч от вас.
Ако врабче влети през прозореца в жилището, според поверията това е сигурен знак за предстояща беда. Когато врабче влезе в къщата по този начин, предстои смърт на близки хора. Но ако врабче влезе през вратата, ще имате време да поправите нещата. Като цяло врабчето се приема като символ на обикновените, малките неща от живота, със своята адаптивност и жизненост то се превръща в своеобразен талисман на дома.
НД
