Пазарджик. На богатата великденска трапеза задължително присъстват варени яйца, оцветени в червено или в други цветове, нашарени, чрез различни техники. За красивите великденски яйца има различни предания и легенди. Съществуват няколко версии за това откъде води началото си традицията да се боядисват яйца на Христовото Възкресение. Най-популярната от тях гласи, че след като видяла, че Христос е възкръснал, Мария Магдалена заминала за Рим, за да разкаже на император Тиберий за случилото се. Тя му подала едно яйце с думите „Христос воскресе”. Императорът попитал: „Как може някой да възкръсне от мъртвите? Все едно това бяло яйце да стане червено”. Яйцето на мига се обагрило в цвета на кръвта, пролята от Божия син на кръста. Затова червеният цвят за великденските яйца е основен. Освен това се разказва, че когато Мария Магдалена отишла в гробницата, за да намаже тялото на Иисус с благовонни масла, яйцата, които си носела за обяд, станали червени. Според друга легенда, Дева Мария се опитала да подкупи палачите на Иисус с кошница яйца, за да не бъдат жестоки с него. Една нейна сълза паднала върху яйцата и те се обагрили в чудни цветове. А друг от вариантите на тази легенда разказва, че кръв от раните на Иисус е капнала върху яйцата и ги е оцветила. В източноправославната и католическата църкви великденските яйца са боядисани в червено, за да се означи кръвта на Иисус Христос, а твърдата черупка символизирала запечатаната гробница на Спасителя. Пропукването на яйцето, символизирало Неговото възкресение. В по-общ план яйцата са символ на раждането и новия живот, а пролетта е именно сезонът, в който природата се събужда, след като е била застинала под студа на зимата. Днес традицията да се боядисват и украсяват яйца на Великден е доста богата. През 18 век започва производството на шоколадови яйца, а изключителни със своята красота и блясък са декоративните яйца на Петер Карл Фаберже, изработени от скъпоценни камъни и благородни метали. Козунакът е друго традиционно великденско ястие. Той е сладък обреден хляб, символизиращ тялото на Христос. За първи път козунак се приготвя през 17 век във Франция. В България козунакът се появява късно. Според изследователи на Българското възраждане за първи път козунак в съвременния му вид се е появил в Шумен в средата на 19 век, а според други изследвания козунаците се появяват през 1915-20 година в България, и са пренесени от румънски търговци. До тогава на българската трапеза за Великден е присъствал обреден хляб, който не е бил сладък. Великденският заек като символ също е свързан с християнската религия. Според едно от преданията, когато водели Христос към Голгота, за да бъде разпънат на кръста, в тълпата били Симеон и Кирина с двете си деца. Единият му син – Руфус имал със себе си зайче. Внезапно кръстът паднал на земята, чула се детска врява, защото той паднал върху животинчето и го убил. Трогателният плач на момчето накарал Исус да се обърне и въпреки мъките си докоснал мъртвото зайче като направил кръстен знак. В миг зайчето оживяло и побягнало, но след това се появило отново под кръста на вече разпънатия Христос. Когато вечерта учениците отишли да приберат тялото на Спасителя, зайчето все още стояло на същото място със зачервени от сълзи и скръб очи. Така то получило името Великденски заек. Според друга легенда от 13 век, в Германия всяка пролет хората почитали богинята на плодородието и в нейна чест организирали тържества. Един от символите на богинята, в нейна дясна ръка, била красива птица, която един ден неочаквано се превърнала в заек. Но тъй като заекът останал с душа на птица, той продължил да прави гнезда и да ги пълни с шарени яйца. За първи път великденски зайци от захар и шоколад се правят през 18 век в Германия. По-късно емигранти пренесли историята за великденския заек в САЩ. Така там се разпространила легендата за заек, който разнася шарени яйца напролет. Често яйцата са шоколадови, а освен тях зайчето носи със себе си лакомства за по-малките и награди за по-големите деца. Гнездата са заменени с красиво украсени кошници, поставени пред входната врата или на друго място в къщата.
НД
