Пазарджик. Един от дните, в които православната ни църква почита паметта на Свети Наум е 20 юни. За живота и делото на един от учениците на Кирил и Методий, които пристигат в България, и за неговата просветителска дейност е писано много. Според житието му той е роден в Мизия, т.е по произход е българин. Наум е един от основоположниците на Преславската книжовна школа преди да се установи в Охрид. Той поема училището в този район, след като Климент е назначен за епископ. През 900 г. Наум търси финансова подкрепа от княз Борис I и започва да строи манастир. Светата обител „Св. Наум“ е изградена на южния бряг на Охридското езеро върху малко плато над изворите на река Дрим, на 26 км южно от града. Тук завършва живота си известният просветител. Неговата доброта и святост са родили интересни предания и легенди, свързани с чудесата, които се смята, че са дело именно на Свети Наум. Ще ви разкажем само някои от тях. Една от легендите е изобразена върху стените на манастирската църква, където са нарисувани впрегнати заедно да орат мечка и вол. Според преданието, мечка изяла един от двата вола-близнаци на беден земеделец. Тогава свети Наум наказал звяра да оре няколко години нивата на бедния човек. На самия пристан, още преди да се качите до църквата, е поставена дървена статуя на светеца, който се явил насън на майстора и бил изваян само за ден. В двора на комплекса се разхождат пауни, а във водите на реката, от която извира Охридското езеро, плуват лебеди. Именно с пауните е свързано едно от чудесата дело на Свети Наум. Група туристи посетили манастира и една от жените откраднала малко паунче. Когато трябвало да си тръгват автобусът не искал да запали. Мъчили се много, но той така и не тръгнал. Тогава друга жена, видяла кражбата, казала да върнат птичето. Едва, когато крадлата върнала малкото на майка му, автобусът успял да потегли. Според друго предание на мястото на днешните извори край манастира имало чешма. Една девойка пълнила стомните си на чешмата, но там паднал нейния гердан. Тя разбрала, че го е изгубила едва след като си отишла у дома. Тичайки се върнала на чешмата, но не го намерила и започнала да плаче. От нейните сълзи потекли големи извори със студена и бистра вода. Свети Наум благословил водата и тя станала лековита. И до днес тук идват много хора с надеждата за изцеление. Според друга легенда, когато светецът починал и се явил пред Господа, поради голямото му добротворство, направено на земята, трябвало да му намерят достойно място в рая. Оказало се, че там няма толкова хубаво място. Сам Господ с ръка му показал манастира и му рекъл: „Това е твоят рай, ти ще бъдеш винаги там“. Мощите на свети Наум и днес са в светата обител, в каменен саркофаг. Всеки, който положи глава върху него, чува как бие сърцето му. Скептиците твърдят, че шумът е от подземни води, но вярващите знаят – това е сърцето на учителя. Той бди над своя народ…
НД
