Пазарджик. Добрата новина за започналия ремонт на църквата „Свети Йоан Предтеча“ в село Карабунар, ни провокира да ви разкажем малко повече за нея и за един от най-интересните стенописи в храма. Църквата е на 200 години, тъй като е построена през 1818 година. Тя е не само една от най-старите в региона, но е и единственият архитектурен паметник на културата с национално значение на територията на община Септември. Като ктитори и приложници на строежа са посочени Цоне и Бечо, а в храма има два живописни слоя. Вторият и основен живописен слой е от 1861 година. Той е дело на самоковския зограф Захарий поп Христов Радойков, който оставя свой автопортрет в храма в село Карабунар. За разлика от Захарий Зограф, Захарий Радойков се изобразява в европейски дрехи, държащ книга. Неговите иновативни решения не свършват до тук, защото в притвора на църквата той изобразява популярната иконография Колелото на живота, но със свое решение на темата. Колелото се състои от три концентрични кръга, всеки с отделен цвят. В централния кръг, който е разделен на четири почти равни части, са изписани имената на континентите: Европа, Азия, Африка и Америка. Във втория и третия кръг има надписи, които могат да бъдат прочетени едва след реставрация. По външния кръг на колелото се изкачва млад мъж, а съпровождащият надпис гласи: „И ще бързам да отида догоре“. В най-високата част на колелото стои мъж с царско облекло и с корона. Държи в дясната ръка кесия, а в лявата голяма лъжица, а надписът гласи: „Кой е като мен и кой ще стане по-голям от мен“. Третият мъж е възрастен, той пада от колелото, а смъртта посяга със своя атрибут – косата, и почти е отрязала главата на падащия. Надписът напомня: „Уви, уви смърт, кой може да избега от тебе“. Иконографията Колелото на живота е една от най-оригиналните в храма като най-близък паралел с нея може да се определи Колелото на живота в Рилския манастир.
НД
