Пазарджик. Има места в Пазарджик, които са свързани толкова силно с града, че никой не би могъл да си го представи без тях. Едно такова място е мостът над река Марица, по който преминаваме по няколко пъти дневно, а ако съберем колко пъти сме го прекосявали с кола или пеша през живота си, те сигурно ще са хиляди. За това решихме да се поровим в историята на построяването му и легендите, свързани с него…и открихме интересни неща. Първият датиран мост над Марица в Пазарджик, на днешното му място, е строен през 1693 г. от майстор Никола Караманлията. За него има интересна легенда, съхранена чрез народната приказка „Алиломбуш“. В нея се разказва как в полунощ на моста се събирали дяволите от ада и уговаряли дяволиите си. Всяка беля била подготвяна там: и злостна, и шеговита. Там всеки отчаян несретник можел да продаде душата си в замяна на подкрепа. През 1794 г. мостът над река Марица е препостроен от брациговски строители от розов риолит и дърво. Майсторите добре разбират важността на проекта за живеещите двете страни на реката. По онова време Пазарджишкото поле на север от Марица е покрито основно с гори и самата река е плавателна. Всички мостове, строени дотогава, са дървени и реката ги отнася при честите си прииждания. Построяването на мост е предизвикателство, с което майсторите от Брацигово се справят блестящо. Решението им е елегантно и просто — построяват здрава каменна основа и покриват моста с дървена конструкция, която лесно може да бъде възстановена в случай, че бъде отнесена от водата. Сред строителите са Христо Гърнето, Марко Зисо, Михо Копаран, Ванчо Устабаши. Брациговските майстори имали традиция, преди да се отвори за използване мостът, да се тества. Това ставало като по него трябвало да премине керван от каруци натоварени максимално. През това време всички, които участвали в строителството, трябвало да стоят под моста и той да падне върху тях, ако се срути. През 1858 година при голямо наводнение, реката го разрушава напълно. Така се наложило мостът да бъде изграден наново през1860 г. Основният строител на новия мост също е брациговски майстор – Димитър Боянин. Мостът e бил с дължина от 150 метра и имал 15 каменни стъпала. Мостът преживява всички следващи наводнения, но отново не е бил изграден изцяло от камъни, а с каменни устои и с дървено покритие, така че ако евентуално се разруши от наводнения, да се възобнови бързо. При разрушаването на моста през 1964 година е открит крайъгълен камък, на който е издълбана годината 1860. Камъкът се пази в Етнографската сбирка на Регионалния исторически музей в Пазарджик. През 1964 г. е изграден сегашния мост, който козметично е ремонтиран през 2007 година.
НД
