Пазарджик. Много са култовите обекти и скалните светилища в Родопите. Голяма част от тях са известни само на специалистите, които са ги проучвали, но не и на хората, които живеят в населеното място, където има такива светилища. За това решихме да ви разкажем за един такъв култов обект в местността Долна Веселица край село Семчиново. През 2002 година там са правени археологически проучвания под ръководството на доц. д-р Алексей Гоцев като интересен факт e, че те са българо-френски. Чрез сондажи е проучван култовият център, открит в местността като той е датиран към финалната фаза на късната бронзова епоха и ранножелязната епоха. Към същия период /ХІІІ-ІХ в. пр. Хр./ го причислява и археологът Димитър Байраков в изследването си „Планински светилища в Южна Тракия“. Обектът е разположен на 1 100 метра надморска височина. На възвишение, от което има отлична видимост във всички посоки. Върхът е стръмен и скалист, а единствения естествен подход към него е от запад-югозапад. В горната си част върхът е плосък и равен, с приблизителни размери 60 х 15 м и ориентация по оста изток-запад. На светилището е открито каменно съоръжение, покрито с пласт от изпечена глина с неправилна правоъгълна форма (олтар, есхара). Сред материалите, откривани на светилището, най-често срещани са фрагменти от керамика и съдове работени на ръка, парчета от замазки (хоросан с тухла) и прешлени за вретено. Керамиката се отнася към първия период на ранножелязната епоха.
НД
