Септември. Саранбейската кула е интересен архитектурен паметник от ХVIII век. За това решихме да обобщим запазените сведения за нея. Проф. Иван Батаклиев пише, че това е късносредновековна кула-крепост, съществувала до 1920 г. в Гьол махала, северно от Гагов арк, на 1.57 km северозападно по права линия от центъра на град Септември. Според него тя е била най- голямата османска феодална кула-крепост в Пазаржишко, висока 21 m. Той отбелязва още, че всички калдаръмени улици по онова време водели към кулата, която се е състояла от две части – долна масивна, крепостна част, с дебели каменни стени във формата на призма, с квадратен план при страна около 9.6 m и височина на етажа 14 m.. Горната паянтова част, е била висока 5.5 m и е служила за живеене, уточнява Батаклиев. На първия устройствен план на село Сараньово от 1919 г., кулата е показана като квадрат с размери 12 на 12 метра. Намирала се е на сегашния площад „Кулата”, близо до двора на бившето ТКЗС. Покрай нея е минавал канала „Гагов Арк” със стария римски мост, който може да се види, сгушен на ъгъла на тротоара до една къща. Подробно описание на съоръжението е направено от Любен Тонев в книгата „Кули и камбанарии в България до Освобождението”. Там е записано, че тя се е състояла от две части – долна масивна, крепостна част и горна паянтова част, където е разположен жилищния етаж. Кулата е определена като средновековна къща-крепост и като богато архитектурно творение. Долната крепостна част, изградена в редова зидария от розов камък и с остри ъгли от дялани камъни, не е била разделена на етажи. В нея се е влизало само през една малка врата. В приземието са били хамбарът, друго едно складово помещение и дървената стълба, която е водела горе за етажа, осветлена от малки мазгали. Жилищният етаж се е състоял от 4 големи ъглови стаи, които са излизали еркерообразно силно навън и от коридорни помещения между тях, с широчина около 2 м, в едно от които е излизала стълбата, идеща отдолу. В средата на етажа е имало кръгла маса, обиколена с пейки; до подиума се е стигало с няколко стъпала. Ъгловите стаи са били просторни, имали са камини и са били осветени от по шест прозореца. Същото е положението и в просторния светъл хол. Отвътре стените са били изписани, а таваните са били дървени и с шарки. Отвън етажът е бил измазан и варосан, кривата еркерна преходна площ е била боядисана в синьо. Около прозорците е имало каменни рамки. Цялата изисканост, вкус и богатство потвърждават, че тази къща-крепост е била на богат бей – строена не по-рано от втората половина на XVIII в. Тя се е издигала монументално всред пищната зеленина на обикалящия я чифлик. Известен е последният и владетел – Емин бей, син на Ахмед, но официалните проучвания не установяват кой е първият стопанин на кулата. Краеведът Стефан Мерачев отбелязва, че през 1928 година в резултат на Чирпанското земетресение, каменната зидария на кулата е повредена сериозно, а сега от нея са запазени само една снимка и спомените.
НД
