С. Тополи дол. В различни населени места в Пазарджишки регион са откривани оброчни плочки като може би най-известните са тези от Баткун и Огняново. Но има и не толкова популярни, които дори се съхраняват извън територията на региона. Една такава е оброчната плочка на тракийския конник, намираща се в Археологическия музей в Пловдив. Тя е намерена в село Тополи дол. Описана е от Аника Петкова в научната публикация „Оброчни плочки на Тракийския конник в Народния археологически музей в Пловдив“ още през 1966 година.
Оброчната плочка на тракийския конник от село Тополи дол е от едрозърнест мрамор. Открита е в местността „Биволски камък“, западно от селото. Височината на плочката е 0,185 м, ширината и е 0,125 м, а дебелината е 0,025 м. Плочката има правоъгълна форма. Този вид плочки са обричани на бога като са поставяни обикновено в светилища или домашни олтари, за да се измоли божията помощ или в знак на благодарност за изпълнена молба. Най-често срещаният образ върху тях е на конник като този безименен персонаж е наречен в науката Тракийски конник. Размерите им са различни – от няколко сантиметра, до високи над метър, каквато е тази с височина 1,77 м, открита на пристанището в Солун и съхранявана сега в музея в Истанбул.
Много от екземплярите са с груба изработка, тъй като са били предназначени за местни светилища, но разбира се има и изящно изработени релефи. Откритата край село Тополи дол оброчна плочка е точно от такъв вид – с по-груба изработка от едрозърнест мрамор. Вероятно е била предназначена за местно светилище.
Върху нея конникът е представен в ход, надясно, левият крак на коня е издаден напред. Ездачът е с преметната назад хламида /наметало/, изображението на главата му е силно повредено. Пред конника стои жертвеник, а над него стои горната част от дърво, което е предадено без подробности. Когато става дума за изображения на тракийския конник, въпреки че те са едни от най-популярните, няма единство относно личността на изобразявания персонаж.
Изказвани са становища, че това е тракийски герой или божество с името Херос, че е свързан с бог Аполон или с бога на Слънцето – Хелиос. Обикновено сцената е ловна, свързана с победата над звяр – змей, глиган, бик, дори лъв. Впоследствие този сюжет се пренася и в християнството. Оброчният релеф на Тракийския конник независимо от местните различия при изобразяването му е част от формиран общ стил при тези паметници.
НД
