Пловдив. В двора на храм „Св. вмчца Неделя“ в Пловдив бе открита първата в страната Библейска градина. Това е и поводът да ви предложим една интересна разходка в тази градина, изпълнена със символи и послания. Пред входа на църквата ще се докоснете до палмовите клонки, с които е посрещнат Христос при влизането му в Йерусалим. А веднага след като влезете ще видите лоза, символ на самия Исус, за която се говори в Евангелието на Йоан. Алеите на Библейската ботаническа градина се разклоняват в две посоки – към Стария и към Новя завет. В Библейската градина всеки посетител ще може да види растителните видове, описани в хронологичен ред според споменаването им в Свещеното писание на Стария и Новия завет.
Ябълка, смокинов лист, кипарис, маслина, дъб, жито, тръстика и босвелия се редуват на алеята на Стария завет. Открояват се две дървета босвелия, от чиято смола се прави обредния тамян. Едното е докарано от Етиопия, а другото от Атина.
Ябълката е приемана като символ на знанието, но и на изкушението, тя е забраненият плод и едновременно с това израз на свободна воля и поемане на последствията от нея. Християнството смята ябълката за белег на изкуплението и безсмъртието на душата и като такъв е атрибут на Мадоната. Често малкият Иисус е изобразяван с ябълка в ръка – символ на спасението.
След като Адам и Ева вкусват от ябълката те осъзнават, че са голи и прикриват телата си със смокинов лист. В този смисъл смокиновият лист е символ на стремежа да се скрие нещо срамно. Извън този контекст в Новия завет смокинята е символ на плодородието, Божието царство и Божието наказание. В притчата за безплодната смокиня, Исус говори за човек, който има такова дърво в лозето си, но то не дава плод. Градинарят го моли да го остави още една година, за да се погрижи за него, и ако не даде плод, да го отсече. Тук отново е заложен символът на Божията милост и търпение към грешниците.
Маслината се споменава в Библията повече от 40 пъти и е едно от първите дървета, споменати в Светото Писание. В християнството маслиновото дърво символизира помирението на Бог с човечеството, а маслиновите клони, използвани от първите християни за украса на гробове, са знак за победата над смъртта. Иисус Христос се е молил в Гетсиманската градина, място известно с маслиновите си дървета. Гълъбът, обитател на Ноевия ковчег, донесъл в човката си именно клонче от маслиново дърво – знак за края на Великия потоп и временното примирие на небесата с грешната Земя. Маслината е станала първото дърво, възкръснало отново след оттеглянето на водите.
Дъбът е свързан с Авраам, защото той е дървото, под което според „Битие“ Авраам е приел Бога. „Господ му се яви в дъбравата Мамре, когато той седеше при входа на шатрата, през дневната жега“ (Бит. 18:1). Авраам предложил на трите ангела, явили му се като пътници: „отдъхнете си под това дърво“ (Бит. 18:4). Според преданието дървото се е запазило до наши дни и е на 5000 години. То намира на територията на руския манастир „Света Троица“ в Хеброн, на западния бряг на река Йордан, в Палестинската автономия.
Библията споменава исопа няколко пъти, най-вече в Стария завет. В книгата „Левит“ Бог заповядва на Своя народ да използва исоп при церемониалното очистване на хора и домове. Исопът се появява и при разпъването на Исус, когато римските войници предлагат на Исус да пие винен оцет върху гъба, поставена на края на стъбло от исоп (Йоан 19:28-30). Всъщност това е последното действие на Иисус, преди да обяви делото си на земята за завършено и да предаде духа си.
В Библията смирната се споменава в книга „Изход“ заедно с други вещества, от които Господ заповядал на Моисей да направи свещено миро за помазване. Тя e била един от даровете на влъхвите за Младенеца Христос (Мат. 2:11). Според „Евангелие“ от Марко, пред разпятието на Господ е било предложено опияняващо вино със смирна, което както смятат някои тълкуватели, е трябвало да притъпи до известна степен страданието на осъдения: „Заведоха Го на мястото Голгота, което значи: лобно място. И даваха Му да пие вино със смирна, ала Той не прие.” (Марко 15:22–23).
Дивият рожков, или дървото на Юда, е свързан с библейската легенда, според която след като Юда видял мъките Христови на кръста, почувствал угризения и се разкаял. Хвърлил в храма трйсете сребърника за които предал Христос, качил се на едно дърво да се обеси. Но и дървото не го искало, клонът се счупил, той паднал в пропастта, коремът му се пръснал, а цветовете на дървото от бели се обагрили в розово.
Исусовият венец, познат още като Христов венец или трънен венец, е растение, което е символично свързано с религиозното страдание на Иисус Христос. Исусовият венец е многогодишен храст с бодливи стъбла и ярко зелени листа, който цъфти с малки, но красиви цветове. В Новия завет е описан като венец от тръни, положен на главата на Иисус Христос преди разпъването му, за да се подиграват на неговото царско достойнство. Но той се превръща в символ на изкуплението и победата над греха чрез страданието на Христос.
В градината е засадено и алое, с чийто сокове и алой помазали тялото му след смъртта. Има леха с подправки – синап, канела, джоджен, копър и кимион, споменати в Евангелието на Матея. Леха с ечемик напомня за историята, в която Иисус нахранил много хора с пет ечемични хляба и две риби. Разходката из Библейската градина в храм „Света Неделя“ в Пловдив е на само наслада за сетивата, но и за душата, защото всички растения тук носят своя положителен заряд и символика, своите послания за мир и победа на доброто, помирение и духовно възвисяване.
НД
