Пазарджик. Едно от малко известните съкровища от сребърни монети, намерено в Пазарджишко, е това от село Мирянци. То е описано в издадения от Регионален исторически музей-Пазарджик каталог „Археологическото наследство на Пазарджишкия край“.
В изданието е отбелязано, че колективната находка, съставена от сребърни монети, намерена в село Мирянци, постъпва в музея през 1969 година и е заведена в нумизматичния фонд на отдел „Археология“.
Тя се отличава с изключително разнообразие по своя състав. Съдържа 374 броя сребърни денари и антониани на 24 владетели. Най-ранните екземпляри, представени в находката, са на императорите Антонин Пий /138-161г./ и Луций Вер /161-169г./ – с по 1 екземпляр, и 2 екземпляра на Марк Аврелий /161-180г./.
Денарът е бил основната сребърна монета на Римската империя през времето на Антонин Пий. Първоначално сребърното съдържание е било около 89%, но впоследствие е намалено до около 84%. Теглото на един денар обикновено е около 3- 3.4 грама, а диаметърът – приблизително 17‑18 мм.
Антонианите са вид римска монета, въведена при император Каракала. Първоначално те са били замислени като монета, еквивалентна на два денара, но с времето се обезценяват значително, тъй като сребърното им съдържание намалява.
В съкровището от село Мирянци от 374-те сребърни монети най-масово са представени императорите: Септимий Север /193-211г./ – 99 денара, Каракала, син на Север – 67 денара, Юлия Домна, съпруга на Септимий Север -27 денара, Гета, брат на Каракала -18 денара, Север Александър -19 денара, Максимин I – 16 денара, Гордиан III – 16 денара и 36 антониани. Най-късните монети в находката са 26 броя – антониани на Филип I Араб, 2 антониана на сина му Филип II /247-249г./ и 4 антониана на съпругата му Отацилия.
Големият брой денари от края на II и началото на III век е доказателство за типичното за този период обръщение на монети с високо съдържание на сребро. Едновременно с това съкровището показва и плавния преход към антониани /появяват се масово при Гордиан III /, които напълно изместват денарите по времето на Филип I. Последните монети /от времето на Филип I и семейството му/ маркират горната хронологическа граница на укриването или загубата на съкровището – вероятно около 249–250 г. при военна или политическа нестабилност.
НД
