Пещера. С поклонение пред паметника на капитан Николай Сафонов и поднасяне на цветя и венци, в Пещера отбелязаха 140 години от Освобождението на града. Преди почти век и половина, след превземането на Пазарджик, едно руско войсково подразделение тръгва към Пещера. Това е Четвърта рота на поручик Панин от Литовския полк. Именно той влиза на 19 януари 1878 година като освободител на Пещера. Посрещането на руските войни става на площада при така наречената Голяма капия от Иван Раков, духовенството и много граждани развълнувани от изстраданата свобода. Директорът на Историческия музей в Пещера Георги Шопов припомни, че след сключването на Сан Стефанския мирен договор на 3 март 1878 година, в периода на Временното руско управление, за военен гарнизон в Пещера е изпратена Осма рота от 123-ти Козловски полк с командир капитан Николай Сафонов. Този храбър руски войн, изминал хиляди километри от родината си до Пещера, заболява от тиф и умира тук. Погребан е с много почести в двора на църквата „Свети Димитър”. Жителите на Пещера никога не са се страхували да участват активно във всички прояви на възрожденските борби на българския народ. Гордост е, че и в Руско-турската освободителна война се включват като опълченци пещерците Нешо Чипев, Никола Марков Донски и Георги Стоилов, тръгнали към свободата от Кишинев през Дунав и воювали на Шипка и при Стара Загора. Като разузнавач в руската армия известният пещерец Димитър Горов участва в обсадата и превземането на Плевен, а председателят на местния революционен комитет от 1876 година Стоян Попов е един от водачите на руските войски в Родопите. Като доброволец участва и бъдещия генерал Атила Зафиров. Друг пещерец – юристът Георги Теохаров, е назначен за началник на съдебния отдел във Временното руско управление на българските земи. След това той става министър на правосъдието и просветата във възстановената Трета българска държава.
НД