Пазарджик. Тази снимка ни изпрати наша читателка. Мястото, където тя е заснела цъфналия минзухар е над Панагюрище. Красотата на пролетния вестител, който се събужда втори след кокичето, ни провокира да погледнем към легендите, свързани с това слънчево цвете. Според древните гърци, минзухарът е цветето на богинята на зората Еос, която римляните наричат Аврора. Според една от легендите, тези цветя са се появили в деня, когато завалял първият прохладен пролетен дъжд. Щом спряло да вали, небето се изяснило и във висините му се срещнали Слънцето и Дъгата. За това минзухарите са известни още и като „деца на дъгата” . Друга древна легенда разказва за трогателната история на младия овчар Крокус (Crocus е латинското име на цветето минзухар). Докато пасял овцете си в гората, един ден той срещнал чудно красивата нимфа Смилакс. Още щом я видял, младият Крокус се влюбил в нея. Красавицата също не останала равнодушна към младежа, тя отвърнала на чувствата му, и двамата станали неразделни. Невижданата до тогава любов, която пламнала между простосмъртния момък и божествената девойка, изумила боговете със своята сила. Впечатлени от искрените чувства на двамата влюбени, те решили да ги съберат завинаги и превърнали момичето във вечнозелен тис, а Крокус – в прекрасно растение, което цъфти и пролет, и есен, за да може да бъде по-често със своята любима. Съществува и история, която свързва минзухара със Свети Валентин. Легендата разказва, че затвореният в килията Валентин, изпратил лек на дъщерята на тъмничаря, която била сляпа. В хартията с лечебната рецепта, той увил жълт минзухар. Когато момичето прогледнало, първото нещо, което видяло, било яркожълтото цвете. Днес минзухарът е символ на пролетното пробуждане, на младост и радост.
НД
