Пазарджик. Наближава Коледа. В училища и детски градини цари празнично настроение и суетене по подготовката на празника, украсата, писмата до Дядо Коледа и очакването на подаръците. Организират се различни конкурси и базари, на които трябва да бъдат поощрени и наградени най-добрите творения на децата. До тук всичко е прекрасно, но… Ще ви разкажа за случай, които обърна представите ми за възпитание и отношение към малките ни наследници. Той не е единствен и е свързан със задачата на учениците от едно училище да напишат есе, в което да разкажат за свое вълнуващо преживяване с приятели. Задачата е поставена, след края на конкурса най-добрите есета ще получат награди. Какво се случва? Амбициозни майки започват да пишат и преписват, търсят се текстове от интернет, някои дори търсят помощ от познати учители. Всичко в името на…“победата“. Дете от класа пише само съчинението си – с грешчици, наивно, но честно разказва весела история с приятели. В края на конкурса детската творба получава само поощрителна награда, а написаните от „професионалисти“ се класират на първите места. Детето се прибира в къщи и задава въпрос на майка си, която го учи, че в живота трябва да се справя сам, да бъде честен и справедлив. Въпросът е: Мамо, ти имаш висше образование, не можа ли да напишеш и моето съчинение, за да съм пръв? Какво да отговори на такъв въпрос майката – че неговото съчинение е най-хубавото и истинското… Не става – то не е на първо място, че сам ще успее – не става, другите с готовите съчинения се хвалят пред всички, че са отличници… Жената се натъжава допълнително, виждайки хвалебствията на майки на отличените деца в социалните мрежи – „моят син е с най-доброто есе“, „моята принцеса е с награда от конкурса“… Слушайки историята на тази млада майка се замислих как възпитаваме децата си. Да не се трудят, да чакат друг да им изпълни задачите, да се хвалят с нещо, което не са свършили сами, да имат самочувствието на победители, използвайки чуждия труд… За съжаление това е само една от многото подобни истории. За коледния базар в училище всички трябва за изработят по нещо. Да вложат фантазия и сръчност, но отново на базара се появяват „прекрасни“ творби, сътворени от други сръчни ръце, някои дори купени от други базари с единствената цел – най-доброто да е на нашето дете. Мили родители, амбициите са прекрасно нещо, но не и в грешната посока. Защото така вашите наследници ще чакат вие да им напишете домашните, вие да им решите задачите, вие да им пишете пищовите, за да влязат в университета, вие да им „изкарате“ дипломата… Но в един хубав ден часът на истината ще настъпи. Фалшивият свят, в който те живеят охолно ще се срути. Кога ли? Когато вас вече няма да ви има, за да крепите своите „златни яйчица“, но животът ще счупи златните им черупки и тогава ще усетят дъха на развалената си душа. А синът на майката, която го възпитава да се справя сам, сигурно отдавна ще е разбрал колко права е била тя.
НД
