На Разпети петък: За войника, който пробожда разпънатия на кръста Христос и копието на съдбата

0
495
Снимка: Уикипедия

Пазарджик. В най-тъжния ден за християните, решихме да ви разкажем за войника, който пробожда с копието си разпънатия на кръст Иисус Христос. Името му не е запазено в Евангелието, но той е останал в историята с името Лонгин, от гръцката дума „копие“ (лонхи). Произхождал е от Кападокия. Бил е стотник, което означава офицер, ръководещ една римска центурия (военна част от сто войника) и е бил подчинен на Пилат Понтийски. В петъчния ден била издадена заповед да бъдат счупени краката на разпънатите на кръст, сред които е и Божият син. Краката на двамата разбойници били счупени, а когато дошъл ред на Христос, римският стотник спрял войника и с копието си пробол реброто на Иисус. Оттам бликнали кръв и вода, което било доказателство, че Христос е умрял. Те опръскали лицето на Лонгин, който получил изцеление за болните си очи. Именно този римски войник бил сред стражите, поставени да пазят тялото на Христос, затворено в пещерата. Той станал свидетел на Възкресението и отказал предложените му пари, за да го скрие и излъже, че стражите са заспали, а през нощта учениците Христови са дошли и са го взели. След това Лонгин с още двама войници, които също повярвали в Христос, се оттеглили от службата си, приели християнството и започнали да го разпространяват. Това му навлекло гнева на официалните власти, които разпоредили Лонгин да бъде арестуван. По заповед на Пилат той и двамата му другари трябвало да бъдат заловени и умъртвени. В Кападокия войниците го открили в бащиния му дом. Противно на очакванията той не се укрил, а ги посрещнал с добро. Въпреки това той и двамата му другари били убити от войниците, а главите им били предадени на Пилат Понтийски, който хвърлил торбата на едно бунище. След много време една жена, загубила зрението си от мъка по загиналия си син, получила видение. Тя трябвало да отиде на сметището и да изрови главата на Свети Лонгин.  Щом я намерила и докоснала, бедната жена видяла слънчевата светлина и прогледнала. Благодарната жена измила и погребала главата на Свети Лонгин. Главата, върху която се е изляла кръвта от тялото на Христос, вече била източник на изцеление.

А каква е съдбата на копието, с което Лонгин, пробожда Божия син? То получило името „Копието на съдбата“ и попаднало в ръцете на различни императори – Константин Велики, провъзгласил християнството за официална религия, Отон III – император на Свещената Римска империя, Хенри I – основател на саксонската кралска династия. Според преданието, копието са държали Юстиниан Велики, Карл Велики, дори Наполеон Бонапарт. Копието било откраднато от него, когато кръгнал към Русия. В по-нови времена Копието на съдбата се съхранява във Виена – в двореца Хофбург. Според легендата върхът на копието все още пази следи от кръвта на Христос и от там идва неговата сила. Адолф Хитлер също пожелал да притежава копието и през 1938 година то е взето от Виена и с брониран влак, е изпратено в Германия. Поставено е в църквата „Света Екатерина“ в Нюрнберг. В края на войната идва заповед копието да бъде скрито близо до Залцбург, но става интересна грешка. В списъка на ценностите, които трябвало да бъдат скрити то е записано с името „Копието на свети Маврикий“, но в този списък имало и още една ценност, записана като „Мечът на свети Маврикий“. Войниците скрили последния, я копието останало. Американският генерал Джордж Патън, чул за копието и веднага пристигнал в Нюрнберг и така то е запазено от кражба. След края на войната по наредждане генерал Дуайт Айзенхауер, копието е връчено на кмета на освободена Виена. И до днес то се пази в специална витрина в двореца Хофбург.

НД

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля въведете вашият коментар!
Моля напишете името си