Повод за гордост: Старобългарски книги се пазят в манастира „Света Екатерина“ в Египет

0
1303

Пазарджик. В деня на Света Екатерина ви предлагаме интересна разходка до най-стария действащ православен манастир, който носи името на светицата и се намира на Синайския полуостров в Египет. Поводът е не само днешният празник, а и фактът, че манастирската библиотека пази над 6 000 книги, от които 3 000 ръкописи, написани на 11 езика. Сред това истинско духовно богатство се съхраняват и книги, написани на старобългарски с глаголическата ни азбука.

Най-ценни са Синайският псалтир, Синайският  молитвеник и Синайският требник от ХІ в., откъс от Миней  от ХІ-ХІІ в., Псалтир на Димитри Олтарник от ХІІ век. Сред българските книги има и такива, написани на кирилица като Псалтир на Бичков  от ХІ в., Добромирово евангелие  от ХІІ в., Синайски палимпсест  от ХІІІ век. Ценните старобългарски глаголически ръкописи Синайски требник от Х в. и Синайски псалтир от XI в. са намерени именно в библиотеката на манастира “Св. Екатерина”.

Синайският псалтир е най-ранният запазен на славянски език. При написването му е използвана глаголица, която на места е комбинирана с кирилски букви. Синайският молитвеник е с пергаментови листа и вероятно е писан в българските земи. Основната част от него се намира в манастира „Света Екатерина“, а 4 листа се пазят в руски  библиотеки. Ръкописът е дело на един книжовник, като езикът на текста е архаичен,  а глаголицата също е от старинен тип.

Псалтирът на Димитър /Димитри Олтарник/ е глаголически ръкопис върху пергаментови листа. По начин на изписване той е своеобразен преход между старата и късната българска глаголица. В него се срещат и отделни кирилски букви.

Добромировото евангелие е наречено така по името на един от тримата книжовници, които са го писали – поп Добромир. В манастира „Света Екатерина“ се пазят 23 листа от него. Писмото е архаично, със следи от глаголическо влияние в правописа и графиката. Езикът на паметника представлява преходен тип между старобългарския и среднобългарския.

Цeннитe cтapoбългapcĸи глaгoличecĸи pъĸoпиcи, нaмepeни в библиoтeĸaтa нa мaнacтиpa “Cв. Eĸaтepинa”, cвидeтeлcтвaт зa бългapcĸoтo ĸyлтypнo пpиcъcтвиe и влияниe нe caмo нa Бaлĸaнитe и в Eвpoпa, нo и в пo-дaлeчни зeми и ĸoнтинeнти.

НД

http://tophomeo.com/" target="_blank">
СПОДЕЛИ
Предишна статияДве муфлончета са най-новите обитатели на зоокъта в Пазарджик
Следваща статияПред читалище „Виделина“ в Пазарджик ще стоят имената на неговите учредители

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля въведете вашият коментар!
Моля напишете името си