Пазарджик. На 14 февруари 869 година в Рим умира една от най-светлите личности в българската история – творецът на първообраза на нашето писмо Константин-Кирил Философ. Той е погребан в криптата на базиликата „Сан Клементе“ в Рим. За него може да се пише много, тъй като той е образован, начетен, интелигентен и полиглот. Но едновременно с това Константин е не само писател на различни молитви и съчинения за вярата, но и създател на първата славянска азбука – глаголицата. Той е канонизиран за светец и от двете църкви – православната и католическата. Той владее шест езика и ползва още четири – славянски, гръцки, латински, еврейски, сирийски, арабски, хазарски, алански, персийски, немски. Наричат го Философ, след успешен диспут с един от иконоборците в Константинопол. За него висшата дипломация се превръща в „професия“, защото са му поверени над 7 дипломатически мисии: багдадска, брегалнишка, сарацинска, хазарска, аланска, великоморавска, панонска, във Венеция и дори мисия в столицата на католицизма – Рим. Именно там той донася мощите на папа Климент I, които е открил в Херсон. Лично папа Адриан II, впечатлен от делото на Константин-Кирил Философ, признава славянския език за равнопоставен на гръцкия и латинския в богослужението, а създадената от Философа азбука – глаголицата, е канонично утвърдена, след блестящата и защита няколко години по рано по време на диспут с триезичниците във Венеция. И до днес още отекват думите на Константин-Кирил в защита на правото на всеки народ да изповядва вярата си, да пише и да се моли на своя език: „Бог не праща ли дъжд еднакво на всички? Слънцето не свети ли за всички? Не дишаме ли всички еднакво въздух? Как вие не се срамувате като признавате само три езика и като повелявате на всички други племена и народи да бъдат слепи и глухи?“. През 1980 година в апостолическото си слово папа Йоан Павел II обяви Константин и брат му Методий за съпокровители на Европа, което е още едно признание за дейността на двамата просветители.
НД
