Пазарджик. На Тодоровден, когато с различни състезания и паради се отбелязва стародавната традиция за почит към коня, ви предлагаме една кратка разходка из предания, народни песни и религиозни вярвания свързани именно с конете. Те са били герои в митовете и легендите на различни народи. Най-популярните от тях са за коня Еднорог, който може да изцелява болни и дори на възкресява мъртви, за легендарния крилат кон Пегас, който успял да избави жителите на Ликия от чудовищната Химера. Кентаврите са много популярни митични същества. От главата до бедрата имали тяло на човек, а в останалата си част – на кон. Древните народи възприемали кентаврите като светли и добри същества. Тракийският конник, известен още с името Херос, е най-популярното божество, почитано като покровител на лова, на плодородието, на живота и смъртта, което чува и вижда всичко. През ІV век с въвеждането на християнството се слага край на официалното почитане на Тракийския конник, но неговият култ е послужил като основа за образа на Свети Георги. Известна е и почитта на прабългарите към коня, който е използван не само по време на война, но и за дълги преходи, и за храна, тъй като от кобилешкото мляко е приготвяна и известната напитка кумис. Прабългарите са невероятно добри ездачи, като според тях в част от коня е скрита божествена сила – оренда. За това те превръщат конската опашка в свое знаме. Прабългарите отделят място и в своя календар за коня, като една от годините носи неговото име – шегор. В народните представи конят има свръхестествената сила, която може да пренесе човека от отвъдния (Долния) свят в земния (Горния) свят. Приказките разказват за героични подвизи на силни мъже, яхнали силни коне, дръзнали да отидат в Долната земя, да се преборят със силите на злото и отново да се върнат към живота. Но най-често образът на коня срещаме в разказите за големи юнаци, които не яздят, а летят – толкова са бързи конете им. В песните Крали Марко прескача по девет планини наведнъж със своя кон Шарколия. А според легендите, хайдут Велко можел да вдигне кон, като го хване само за опашката, да го завърти над главата си и да го запрати надалече. В българските народни приказки юнаците избирали красиви и бързи коне, които превръщали във верни другари в битките с врага. Понякога конят успявал сам да намери изход от смъртоносна битка и така да спаси господаря си. Затова, когато трябвало да положи клетва, юнакът се заклевал в коня и оръжието си. В народните песни всеки истински юнак има не обикновен, а крилат кон, толкова силен и бърз, че може да надбяга дори и слънцето. Затова в повечето песни юнакът се хвали, че си има враня коня, хранен коня, вихрогоня.
НД
